Кассандра Клэр - Повелител на сенките

В стаята бяха влезли още ловци на сенки. Бяха на най-различна възраст, стари и млади. Някои носеха центурионски униформи. Повечето бяха с бойно облекло или обикновени дрехи. Необикновеното у тях бе това, че държаха плакати и лозунги. РЕГИСТРИРАЙТЕ ВСИЧКИ МАГЬОСНИЦИ. ДОЛНОЗЕМЦИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КОНТРОЛИРАНИ. СЛАВА НА СТУДЕНИЯ МИР. ОДОБРЕТЕ РЕГИСТЪРА. Между тях имаше набит мъж с кестенява коса и безлично лице, от онези, които по-късно изобщо не си спомняш. Той намигна на Зара.

— Баща ми — заяви тя гордо. — Регистърът е негова идея.

— Какви интересни лозунги — подхвърли Марк.

— Прекрасно е да видиш как хората изразяват политическите си възгледи — каза Зара. — Естествено, Студеният мир създаде поколение от истински революционери.

— Не е много обичайно — отбеляза Кристина — за една революция да агитира за по-малко права за хората, вместо за повече.

За миг маската на Зара падна и Кристина зърна под учтивата фасада и гласчето и държанието на малко момиченце нещо студено, напълно лишено от топлина, емпатия и обич.

— Хората? — повтори тя. — Кои хора?

Диего улови ръката й.

— Зара. Да идем да седнем.

Марк и Кристина мълчаливо ги проследиха как се отдалечават.

— Надявам се, че Джулиън е прав — каза Ливи, вперила поглед в празния подиум.

— Обикновено е — отвърна Тай. — Не за всичко, но за подобни неща.

Кит седеше между близнаците, което означаваше, че те говореха през него. Не беше напълно сигурен как се беше озовал в тази позиция. Не че имаше нещо против или дори забелязваше точно в този момент. Беше занемял от удивление (нещо, което никога не се случваше) от това, къде се намира: в Аликанте, сърцето на нефилимската държава, взиращ се в легендарните демонски кули.

Беше се влюбил в Идрис от пръв поглед. Нещо, което изобщо не беше очаквал.

Беше като да пристъпи в приказка. И то не от онези, с които беше свикнал на Пазара на сенките, където феите бяха просто още един вид чудовище. А от онези, които бе виждал по телевизията и в книгите, когато беше малък, свят на великолепни замъци и гъсти гори.

Ливи му намигна.

— Изписано ти е върху лицето.

— Кое?

— Че си впечатлен от Идрис. Признай си, господин Нищо не ме впечатлява.

Кит нямаше намерение да направи нищо подобно.

— Харесва ми часовникът — посочи го той.

— Съществува легенда за него. — Ливи размърда вежди насреща му. — За секунда, докато звънът му отмерва часа, портите на Рая се отварят. — Ливи въздъхна и по лицето й пробяга нетипична за нея печал. — Що се отнася до мен, Раят е просто Институтът отново да бъде наш. И всички да си отидем у дома.

Думите й изненадаха Кит; беше си мислил за това пътуване до Идрис като края на хаотичното им приключение. Щяха да се върнат в Лос Анджелис и да се заловят с неговото обучение. Ала Ливи беше права: нищо не бе сигурно. Той хвърли поглед към Зара и обкръжението й, настръхнали с грозните си лозунги.

— Все още остава Черната книга — отбеляза Тай. Изглеждаше официален и грижливо сресан, за разлика от обикновено. Кит бе свикнал да го вижда небрежно облечен в дънки и суитшърти и този красив, сякаш по-голям Тай мъничко му връзваше езика. — Кралицата все още я иска.

— Анабел ще я даде на Джулс. Вярвам в способността му да очарова всекиго така, че да накара да направи всичко — заяви Ливи. — Да очарова всекиго или да го изиграе. Но да, ще ми се да не се налагаше след това да се срещат с кралицата. От онова, което чувам за нея, тя никак не ми харесва.

— Според мен има израз за това — каза Кит. — Нещо за мостове и да ги прекосяваш, когато стигнеш до тях.

Тай беше замръзнал, като ловно куче, забелязало лисица.

— Ливи.

Сестра му и Кит проследиха погледа му. Към тях през тълпата се задаваше Даяна, с усмивка върху лицето, рибката, татуирана върху мургавата й скула, проблясваше.

С нея имаше две млади жени на двайсет и няколко години. Едната доста приличаше на Джия Пенхалоу, с тъмна коса и решителна брадичка. Другата изглеждаше досущ като Марк Блекторн, чак до къдрещата се, бледоруса коса и заострените уши. И двете бяха увити в неуместно топли дрехи, сякаш идваха от студен климат.

Кит осъзна кои са, миг преди лицето на Ливи да грейне като слънцето.

— Хелън! — изписка тя и се втурна в прегръдките на сестра си.

Ударите на часовника в Залата на Съвета отекнаха из Гард, оповестявайки, че всички нефилими трябва да се съберат за заседанието.

Робърт Лайтууд бе настоял да заведе Джулиън в стаята, където бяха Магнус, Кийрън и Анабел. За съжаление, това означаваше, че Ема бе принудена да изтърпи Мануел да я съпроводи до Залата на Съвета.