Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън се втурна към него, ала Робърт го сграбчи за ръката.

— Върви в Залата на Съвета — каза, докато Джия коленичеше до Магнус и слагаше ръка на рамото му. — Доведи Алек.

След това го пусна и Джулиън се втурна да бяга.

Ема си пробиваше път през залата в състояние на вцепенен ужас. Цялото удоволствие, което бе изпитала, когато събори Мануел по задник, се беше изпарило. Стаята кипеше от грозни крясъци и размахани лозунги: ПРОЧИСТЕТЕ КЛЕЙВА и ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ВЪРКОЛАЦИТЕ Е РЕШЕНИЕТО и ДОЛНОЗЕМЦИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КОНТРОЛИРАНИ.

Проправи си път покрай групичка хора, в средата на която стоеше Зара, и чу някой да казва:

— Не мога да повярвам , че си била принудена да убиеш онова чудовище Малкълм Фейд сама, след като Клейвът се е провалил!

Тези думи бяха последвани от хор одобрителни гласове.

— Ето какво се случва, когато магьосниците бъдат оставени да правят каквото си поискат — каза някой друг. — Те са прекалено могъщи. Безумно е, от практична гледна точка.

Повечето лица в стаята бяха неизвестни на Ема. Би трябвало да познава повече от тях, помисли си, ала семейство Блекторн бяха живели изолирани и много рядко бяха напускали Института в Лос Анджелис.

Сред морето от непознати лица Ема зърна Даяна, висока и царствена, както винаги. Тя вървеше през тълпата, а зад нея бързаха две познати фигури. Ейлийн и Хелън, и двете — с порозовели бузи, увити в огромни палта и шалове. Вероятно току-що пристигаха от остров Врангел.

Сега Ема видя и останалите от семейство Блекторн — Ливи, Тай и Дру скочиха от местата си и се втурнаха към Хелън, която се наведе и разтвори ръце, за да прегърне всички наведнъж, притискайки ги силно до гърдите си.

Хелън отмяташе косата на Дру назад, прегръщаше близнаците, а по бузите й се стичаха сълзи. Марк също беше там, крачеше към сестра си и Ема с усмивка на уста видя как двамата обвиха ръце един около друг. Мъничко болеше — тя никога нямаше да има същото с родителите си, никога нямаше да ги прегърне отново, или да стисне ръцете им — но това бе хубава болка. Марк повдигна Хелън от земята, докато Ейлийн гледаше с усмивка как двамата се прегръщат.

— Мануел Вилялобос куца. — Кристина се беше приближила зад нея; Ема обви ръце около приятелката си и отпусна брадичка на рамото й. — Ти ли го направи?

— Възможно е — измърмори Ема и чу как Кристина се изкиска. — Опита се да ме убеди да се присъединя към Кохортата.

Тя се обърна и стисна ръката на Кристина.

— Ще ги сразим. Те не могат да победят. Нали? — Тя погледна към медальона на Кристина. — Кажи ми, че Ангелът е на наша страна.

Кристина поклати глава.

— Тревожа се. Тревожа се за Марк, за Хелън… и за Кийрън.

— Кийрън е свидетел, поканен от Клейва. Кохортата не може да го докосне.

— Той е елфически принц. Въплъщава всичко, което те ненавиждат. А докато не се появихме тук, май не си бях давала сметка, точно колко силна е омразата им. Няма да искат да му позволят да говори и определено няма да искат Съвета да го изслуша.

— Именно затова сме тук — за да ги накараме да го изслушат — започна Ема, но Кристина гледаше покрай нея със слисано изражение. Ема се обърна и видя Диего, останал по някакво чудо без Зара, да я вика с жест от една празна редица места.

— Трябва да отида да говоря с него. — Кристина стисна рамото й, придобила изведнъж обнадеждено изражение. Ема й пожела късмет и приятелката й потъна в множеството, оставяйки я да се оглежда за Джулиън.

Не го видя никъде, но за сметка на това забеляза гъста групичка ловци на сенки, сред които зърна Марк и внезапния сребрист блясък на оръжия. Саманта Ларкспиър бе извадила жестоко на вид острие. Ема се отправи натам, посягайки към оръжието си.

Марк обичаше еднакво силно всичките си братя и сестри. И все пак, Хелън беше специална. Тя беше като него — наполовина елф, привличана от съблазънта на елфическите земи. Хелън дори твърдеше, че си спомня майка им, Нериса, за разлика от него.

Той я сложи да седне, разрошвайки светлата й коса. Лицето й… изглеждаше различна, по-стара. Не от бръчки около очите или загрубяла кожа, а заради нещо в излъчването й. Зачуди се дали през годините и тя бе давала имена на звездите, както беше правил той: Джулиън, Тиберий, Ливия, Друзила, Октавиан. Тя би добавила още едно: Марк.

— Искам да говоря с теб. За Нене, сестрата на майки ни.

В гласа й, когато му отговори, се долавяше далечен повей от елфическа формалност.