Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Даяна ми каза, че сте я срещнали в царството на феите. Знаех, че съществува, но не и къде би могла да бъде открита. Трябва да поговорим за нея, както и за други належащи въпроси. — Тя вдигна очи към него и въздъхна, докосвайки го по бузата. — Като например кога стана толкова висок.

— Според мен се случи докато бях в Лова. Трябва ли да се извиня?

— Ни най-малко. Тревожех се… — Тя се поотдръпна, за да го огледа изпитателно. — Мисля, че дължа благодарност на Кийрън Кралския син за грижите му за теб.

— А аз на Ейлийн за грижите й за теб.

Хелън се усмихна.

— Тя е светлината на дните ми — каза и хвърли поглед към големия часовник над подиума. — Сега нямаме много време, Марк. Ако всичко се развие така, както се надяваме, ще имаме цялото време на света, за да си говорим. Така или иначе, с Ейлийн ще прекараме тази нощ в Аликанте, а доколкото разбрах от Джия, вие също. Ще имаме възможност да си поприказваме.

— Зависи от това, как ще се развият нещата тази вечер, нали? — прекъсна ги рязък глас. Саманта Ларкспиър. Марк смътно си спомняше, че тя има брат, който страшно си прилича с нея.

Беше облечена в центурионска униформа и носеше плакат, на който пишеше ЕДИНСТВЕНИЯТ ДОБЪР ЕЛФ Е МЪРТВИЯТ ЕЛФ. В долната му част имаше нещо, което приличаше на петно черна боя.

— Кратко и ясно — подхвърли Марк, но Хелън се взираше в плаката пребледняла от шок.

— След днешното гласуване, страшно ще се изненадам, ако на измет като вас все още й е разрешено дори да стъпи в Аликанте — заяви Саманта. — Радвайте му се, докато можете.

— Говориш със съпругата на дъщерята на консула — обади се Ейлийн, с разширени от гняв ноздри. — Мери си приказките, Саманта Ларкспиър.

Саманта издаде странен, задавен, съскащ звук и като посегна към колана с оръжията си, извади кама, чиято дръжка представляваше метален бокс. Марк зърна брат й, със същата бледа кожа и черна коса, да си проправя път към тях през множеството. Хелън бе сложила ръка върху серафимската кама на кръста си. Инстинктивно, Марк посегна към собственото си оръжие, готов за битка.

Кит вдигна очи, когато Джулиън сложи ръка на рамото му.

Беше се свил на мястото си, загледан в Аликанте през големия прозорец зад подобното на сцена дървено нещо в средата на стаята. Нарочно не поглеждаше към Ливи и Тай, които посрещаха сестра си. Нещо в групичката Блекторновци, които се прегръщаха и говореха развълнувано един през друг, настойчиво му напомняше, че не бе един от тях, по начин, по който не го беше чувствал от Лос Анджелис насам.

— Сестра ти е тук — каза той на Джулиън и посочи. — Хелън.

Джулиън хвърли поглед към братята и сестрите си за миг; Кит имаше чувството, че вече знае. Изглеждаше напрегнат, по него сякаш пробягваха искри, като по скъсана електрическа жица.

— Искам да направиш нещо. Алек охранява източната врата на Залата. Върви да го намериш и го заведи при Магнус. Кажи му, че Магнус е в стаята за гости на консула; той знае къде е.

Кит свали крака от мястото пред себе си.

— Защо?

— Просто го направи. — Джулиън се изправи. — Нека да изглежда така, сякаш е идеята е твоя, сякаш искаш Алек да ти покаже нещо или да ти помогне да намериш някого. Не искам да разбудим ничие любопитство.

— Не мислиш наистина да се сражаваш насред Залата на Съвета, нали? — каза Ема. — Имам предвид, при положение че би било незаконно и така нататък. — Тя изцъка с език. — Не е добра идея, Саманта. Прибери камата.

Малката групичка — Хелън, Ейлийн, Марк и Саманта — се обърнаха към Ема, зяпнали я така, сякаш беше изникнала от нищото. И четиримата бяха прекалено ядосани, за да усетят приближаването й.

Златният часовник над главите им зазвъня настойчиво. Множеството започна да се разпръсва, всички си търсеха места в редиците, обърнати към подиума. Дейн Ларкспиър, който беше тръгнал към сестра си, беше спрял по средата на пътеката; Ема с изненада видя, че Мануел му препречва пътя.

Може би и Мануел мислеше, че центуриони, сбили се насред Залата на Съвета, не е особено добра идея. Зара също гледаше съм тях, свила алени устни в тънка, ядосана ивица.

— Не ми навирай ранга си в лицето, Ейлийн Пенхалоу — каза Саманта, но прибра камата си обратно в ножницата. — Не и когато си женена за… това нещо.

— Ти ли го нарисува? — прекъсна я Ема, посочвайки мацаницата върху лозунга на Саманта. — Това мъртва фея ли се предполага да е?

Почти бе сигурна, че е така. Мацаницата имаше ръце и крака и нещо, което приличаше на крилца на морско конче.