Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Впечатляващо — каза Ема. — Притежаваш талант, Саманта. Истински талант.

Саманта изглеждаше изненадана.

— Наистина ли го мислиш?

— Естествено, че не — отвърна Ема. — А сега върви да седнеш. Зара ти маха.

Саманта се поколеба, а после се обърна. Ема улови Хелън за ръката и се отправи към дългата пейка, където се бяха настанили семейство Блекторн. Сърцето й биеше силно. Не че Саманта представляваше някаква заплаха, но ако започнеха нещо и останалите приятели на Зара се присъединяха, можеше да се превърне в истинска битка.

Ейлийн и Марк вървяха от двете им страни. Пръстите на Хелън се обвиха около ръката на Ема.

— Спомням си това — тихо каза тя. Връхчетата на пръстите й докоснаха белега, който Кортана бе оставила преди години, когато Ема бе притиснала оръжието до себе си след смъртта на родителите си.

Именно Хелън бе там, когато Ема се събуди в свят, от който родителите й си бяха отишли завинаги, макар Джулиън да бе този, който бе сложил меча в ръцете й.

Ала сега Кортана бе окачена на гърба й. Сега бе техният шанс да поправят неправдите на миналото — злото, причинено на Хелън и Марк, и останалите като тях, от Клейва; несправедливостта, понесена от семейство Карстерс, когато Клейвът бе пренебрегнал смъртта им. От това мисълта, че скоро ще бъде заточена, й причиняваше още по-голяма болка, мисълта, че няма да бъде със семейство Блекторн, когато отново се съберат.

Ускориха крачка, когато наближиха останалите Блекторновци, и ето го и Джулиън, застанал сред братята и сестрите си. Очите му срещнаха тези на Ема. Дори от това разстояние, тя видя, че са станали почти черни.

Разбра, без да е нужно да пита — нещо не беше наред.

На Кит му беше страшно трудно да не изостава от Алек Лайтууд. Той беше по-голям от него и имаше по-дълги крака, и се бе втурнал да бяга в мига, в който Кит му каза, че Магнус се нуждае от него.

Кит не беше сигурен дали претекстът им (че е помолил Алек да му покаже Гард) ще мине, ако някой ги спре. Никой обаче не го направи — силният звън на часовника все още отекваше и всички бързаха към главната зала.

Когато нахълтаха в стаята за гости на консула, откриха Магнус, легнал върху един дълъг диван. Кийрън и Анабел бяха в другия край на стаята и се оглеждаха наоколо като котки, пуснати на непознато място.

Джия и Робърт стояха до дивана; Алек понечи да се приближи, но баща му сложи ръка на рамото му.

Алек се закова на мястото; цялото му тяло беше напрегнато.

— Добре е — увери го Робърт. — Брат Енох току-що беше тук. Магията му е изчерпана и е слаб, но…

— Знам какво му има — каза Алек и мина покрай него. Пред очите на инквизитора той коленичи до дългия диван. Отметна косата от челото на Магнус и магьосникът се размърда и промълви нещо. — От известно време не е добре. — Алек като че ли говореше повече на себе си. — Магията му се изчерпва толкова бързо. Казах му да отиде в Спираловидния лабиринт, но все нямаше време.

Кит ги гледаше с широко отворени очи. Естествено, беше чувал за Магнус още преди да се запознае с него; Магнус беше прочут сред долноземците. А когато го беше срещнал, магьосникът преливаше от кинетична енергия, вихрушка от суховато остроумие и син огън. И през ум не му беше минавало, че Магнус може да се разболее или умори.

— Има ли нещо, което може да му помогне? — Анабел трепереше от напрежение, а ръцете й потръпваха до тялото. Кит едва сега забеляза, че на дясната й ръка липсваше един пръст. Досега не се бе вглеждал толкова отблизо. От нея го побиваха тръпки. — Аз… аз имам нужда от него.

Фактът, че Алек не избухна, бе достоен за възхищение.

— Нужна му е почивка — заяви той. — Бихме могли да отложим заседанието…

— Алек, не можем — меко каза Джия. — Естествено, че Магнус трябва да си почине. Анабел, ще се погрижим за теб. Обещавам ти.

— Не. — Анабел се притисна до стената. — Искам Магнус да бъде до мен. Или Джулиън. Повикайте Джулиън.

— Какво става? — Кит разпозна гласа на Зара, още преди да се обърне и да я види на прага. Червилото й приличаше на ярка кървава резка върху бледата й кожа. Гледаше към Магнус, а ъгълчето на устните й беше изкривено в усмивчица. — Консул Пенхалоу. — Тя се поклони на Джия. — Всички са се събрали. Да им кажа ли, че заседанието се отлага?

— Не, госпожице Диърборн. — Джия приглади бродираната си одежда. — Благодаря ви, но нямаме нужда да се ангажирате с това вместо нас. Заседанието ще се състои, както бе предвидено.

— Диърборн — повтори Анабел. Очите й бяха приковани в Зара, присвити и проблясващи като на змия. — Ти си Диърборн?