Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Защо не са убили и него? — обади се някой в тълпата.

— Той бил могъщ магьосник. Ценен съюзник — отвърна Джия. — В крайна сметка било решено да го оставят на мира. Ала когато открил какво наистина се е случило с Анабел, той обезумял. Прекарал последния век, опитвайки се да си отмъсти на ловците на сенки.

— Консул Пенхалоу. — Беше Зара, изпънала превзето гръб; току-що беше влязла в залата и стоеше на пътеката между редовете. — Разказвате ни тази история така, сякаш искате да съчувстваме на момичето и магьосника. Ала Малкълм Фейд беше чудовище. Убиец. Увлечението на едно момиче по него не оправдава делата му.

— Намирам — отвърна Джия, — че има разлика между оправдание и обяснение.

— Тогава защо трябва да слушаме това обяснение? Магьосникът е мъртъв. Надявам се това да не е опит да бъде изкопчено някакво обезщетение от Съвета. Никой, свързан с онова чудовище, не заслужава обезщетение за смъртта му.

Погледът на Джия беше като острие на нож.

— Разбирам, че напоследък вземаш доста дейно участие в работата на Съвета, Зара. Това не означава, че можеш да прекъсваш консула. Иди да седнеш.

След миг Зара се подчини със сърдито изражение. Ейлийн направи тържествуващ жест с юмрук.

— Само така, мамо — прошепна тя.

Някой друг обаче се беше изправил, за да заеме мястото на Зара. Баща й.

— Консул Пенхалоу — заяви той. — Не мислете, че сме толкова глупави; казано ни бе, че на това заседание ще бъдат изслушани важни показания, които ще имат сериозно отражение върху Клейва. Не е ли време да повикате свидетеля, който ще ги даде? Ако изобщо съществува такъв свидетел?

— О, тя съществува — увери го Джия. — Става дума за Анабел. Анабел Блекторн.

Шепотът, разнесъл се сега, приличаше на разбиваща се вълна. Миг по-късно се появи Робърт Лайтууд с мрачно изражение на лицето, следван от двама стражи, между които вървеше Анабел.

Изглеждаше съвсем дребничка, докато се качваше на подиума заедно с инквизитора. Черната книга висеше на гърба й, закачена с връвчица, и я караше да изглежда още по-малка, като момиченце, отиващо на училище.

През множеството пробяга съскащ шепот. Нежива , чу Ема и Нечиста . Анабел се притисна до Робърт.

— Това е нечувано — извика бащата на Зара. — Нима всички не пострадахме достатъчно от разяждащата мръсотия на Помрачените? Трябва ли да водите това нещо пред нас?

Джулиън скочи на крака.

— Помрачените не бяха неживи — каза той, обръщайки се с лице към залата. — Те бяха превърнати с помощта на Бокала на смъртните. Анабел е съвсем същата, каквато е била приживе. Била е измъчвана от Малкълм, прекарала е години в полуживо състояние. Тя иска да ни помогне.

— Джулиън Блекторн — процеди Диърборн подигравателно. — Дъщеря ми ми разказа за теб — чичо ти бил луд, цялото ти семейство е лудо, само един безумец би сметнал това за добра идея.

— Недей — обади се Анабел и гласът й отекна, ясен и силен, — да му говориш по този начин. Той е мой кръвен родственик.

— Блекторновци. Изглежда, че до един са луди, мъртви или и двете.

Ако Диърборн беше очаквал думите му да бъдат посрещнати със смях, остана разочарован. Стаята беше притихнала.

— Седни си — нареди му студено консулът. — Изглежда, че семейството ти има проблем с начина, по който се очаква да се държат нефилимите. Прекъснете ли ме още веднъж, ще бъдете изхвърлени от залата.

Диърборн си седна, ала очите му горяха от ярост. И не само неговите. Ема плъзна поглед из залата и видя множество побеснели очи, впити в подиума. Тя се опита да преглътне притеснението си; Джулиън беше излязъл на пътеката между редовете и стоеше, обърнат към подиума.

— Анабел — каза той, с нисък, насърчителен глас. — Разкажи им за краля.

— Тъмният крал — започна Анабел тихо. — Повелителят на сенките. Той беше в заговор с Малкълм. Важно е да го знаете, защото дори и сега той планира унищожението на всички ловци на сенки.

— Но феите са слаби! — Мъж, облечен в бродирана гандора [25] Традиционна мароканска роба. — Б. пр. , бе скочил на крака, с пламнали от тревога тъмни очи. Кристина прошепна в ухото на Ема, че оглавява Института в Маракеш. — Годините на Студения мир са ги отслабили. Кралят не може да се надява да се изправи срещу нас.

— Не и в сблъсък на равностойни армии, така е — съгласи се Анабел с тихото си гласче. — Ала кралят е впрегнал могъществото на Черната книга за своите цели, и е научил как да унищожи силата на нефилимите. Как да обезсили руни, серафимски ками и магическа светлина. Ще се изправите срещу войските му с не повече сила, отколкото притежават мунданите…