Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Анабел дишаше учестено, като уплашен заек. Погледна към Джулиън, който й кимна насърчително, и бавно протегна ръка.

Когато пое Меча, през цялото й тяло премина тръпка, сякаш бе докоснала наелектризирана ограда. Лицето й се обтегна… но тя задържа Меча, без да пострада. Джия въздъхна с видимо облекчение. Мечът го беше доказал — Анабел беше ловец на сенки. Множеството в залата мълчеше, приковало очи в случващото се.

И консулът, и инквизиторът отстъпиха назад, давайки на Анабел повече място. Тя стоеше в средата на подиума, самотна фигурка в рокля, която не й беше по мярка.

— Как се казваш? — попита Робърт с измамно мек тон.

— Анабел Калисто Блекторн. — Анабел говореше между бързи поемания на дъх.

— И с кого стоиш на този подиум?

Синьо-зелените й очи се стрелнаха отчаяно между тях.

— Не ви познавам — прошепна тя. — Вие сте консулът и инквизиторът… но не онези, които познавах. Ти очевидно си Лайтууд, но… — Тя поклати глава, а после лицето й се проясни. — Робърт. Джулиън те нарече Робърт.

Саманта Ларкспиър се изсмя подигравателно и няколко от онези с лозунгите се присъединиха към нея.

— От ума й не е останало достатъчно, за да даде свестни показания!

— Замълчете ! — изгърмя гласът на Джия. — Госпожице Блекторн, познавахте ли… бяхте ли възлюбена на Малкълм Фейд, върховен магьосник на Лос Анджелис?

— Той бе обикновен магьосник, когато го познавах, без ранг. — Гласът на Анабел трепереше. — Моля ви. Попитайте ме дали аз го убих. Не мога да понеса това още дълго.

— Не ти решаваш какво обсъждаме тук. — Джия не изглеждаше ядосана, но Анабел потръпна видимо.

— Това е грешка — прошепна Ливи на Ема. — Трябва просто да я попитат за Малкълм и да приключат. Не могат да го превърнат в разпит.

— Всичко ще бъде наред — отвърна Ема. — Всичко ще бъде наред.

Ала сърцето й препускаше. Останалите от семейство Блекторн гледаха случващото се с видимо напрежение. От другата страна на Ема, Хелън се бе вкопчила в облегалките на мястото си. Ейлийн потъркваше рамото й.

— Попитайте я — каза Джулиън. — Джия, просто я попитайте.

— Джулиън, достатъчно — нареди Джия, но се обърна към Анабел с очаквателни очи. — Анабел Калисто Блекторн. Ти ли уби Малкълм Фейд?

— Да. — Омраза кристализира в гласа на Анабел и го усили. — Аз го посякох. Гледах как кръвта му изтича. Зара Диърборн не е направила нищо. Излъгала е всички ви.

През стаята премина ахване. За миг Джулиън се отпусна и стражите, които го стискаха, го пуснаха. Зара беше зяпнала, лицето й бе пламнало.

Слава на Ангела , помисли си Ема. Сега вече трябва да се вслушат.

Анабел се обърна към залата, стиснала Меча в ръце, и за миг Ема видя момичето, в което Малкълм се беше влюбил. Изглеждаше горда, доволна, красива.

Нещо прелетя покрай главата й и се разби в катедрата. Бутилка, помисли си Ема, пръснала се на парчета. Някой ахна, а после се чу смях и във въздуха полетяха още предмети — тълпата като че ли мяташе каквото й попадне.

Не цялата тълпа, забеляза Ема, само Кохортата и техните поддръжници. Не бяха много… но бяха достатъчно. И омразата им бе по-голяма от цялата стая.

Ема срещна очите на Джулиън и видя отчаянието в тях. Бяха очаквали нещо по-добро. Дори след всичко, което бяха преживели, бяха очаквали нещо по-добро.

Наистина, мнозина ловци на сенки бяха станали на крака и крещяха на Кохората да престане, ала Анабел се беше свлякла на колене, навела глава, все така стискайки Меча. Не беше вдигнала ръце, за да се предпази от предметите, политнали към нея — те се удряха в пода и катедрата, и прозореца: бутилки и торби, монети и камъни, дори часовници и гривни.

— Престанете! — изкрещя Джулиън и студената ярост в гласа му бе достатъчна, за да накара поне неколцина да млъкнат. — В името на Ангела, това е истината . Тя ви казва истината! За Малкълм, за Тъмния крал…

— Откъде можем да сме сигурни? — изсъска Диърборн. — Откъде да знаем, че Мечът на смъртните действа върху това… това нещо ? Тя е омърсена…

— Тя е чудовище — извика Зара. — Това е заговор, целящ да ни въвлече във война с Тъмния двор! Семейство Блекторн не ги е грижа за нищо друг, освен за техните лъжи и онези мръсни елфи, брат им и сестра им!

— Джулиън — ахна Анабел, стискайки Меча на смъртните толкова силно, че по ръцете й започна да избива кръв. — Джулиън, помогни ми… Магнус… къде е Магнус…

Джулиън се задърпа, мъчейки се да се отскубне от стражите. Робърт пристъпи забързано към нея, протегнал силните си ръце.