Кассандра Клэр: Повелител на сенките

— Това абсолютно не може да бъде вярно! — отсече слаб, тъмнокос мъж, когото Ема помнеше от отдавнашното обсъждане на Студения мир. Лаело Балог, глава на Института в Будапеща. — Тя лъже.

— Няма причина да лъже! — Даяна също беше скочила на крака, изпънала рамене назад в бойна стойка. — Лаело, ти, от всички хора…

— Госпожице Рейбърн. — Изражението на унгареца окоравя. — Според мен всички знаем, че вие не би трябвало да участвате в това обсъждане.

Даяна замръзна.

— Вие поддържате близки отношения с елфи — продължи той, примлясквайки, докато говореше. — Видели са ви.

— В името на Ангела, Лаело — каза консулът. — Даяна няма нищо общо с това, освен че има лошия късмет да не е съгласна с теб!

— Лаело е прав — заяви Хорас Диърборн. — Семейство Блекторн са поддръжници на елфите, нарушители на Закона…

— Но не сме лъжци. — Гласът на Джулиън бе като ледена стомана.

Диърборн налапа уловката му.

— Какво означава това?

— Не дъщеря ти уби Малкълм Фейд — заяви Джулиън. — А Анабел.

Зара скочи на крака като кукла, дръпната рязко на конците си.

— Това е лъжа! — изпищя тя.

— Не е лъжа — каза Анабел. — Малкълм ме възкреси от мъртвите. Използва кръвта на Артър Блекторн, за да го направи. И заради това, както и заради изтезанията, на които ме подложи и това, че ме изостави, аз го убих.

Сега вече стаята изригна.

Между стените отекваха викове. Саманта и Дейн Ларкспиър бяха на крака и размахваха юмруци. Хорас Диърборн ревеше, че Анабел е лъжкиня, че всички от рода Блекторн са лъжци.

— Достатъчно! — изкрещя Джия. — Тишина!

— La spada mortale . — Дребничка жена с маслиненомургава кожа се изправи от мястото си в задния край на залата. Беше облечена в простичка рокля, ала около врата си носеше масивна огърлица, искряща от скъпоценни камъни. Имаше тъмносива коса, която й стигаше почти до хълбоците, а гласът й бе пропит с достатъчно авторитет, за да се чуе над глъчката в стаята.

— Какво каза, Киара? — попита Джия. Ема знаеше името й — Киара Малатеста, главата на Римския институт.

— Мечът на смъртните — повтори Киара. — Ако съществува съмнение дали тази личност — ако изобщо може да бъде наречена така — казва истината, изпитайте я с него. Така ще си спестим ненужните спорове за това, дали лъже, или не.

— Не. — Очите на Анабел се стрелкаха из стаята в паника. — Не и Мечът…

— Виждате ли, тя лъже — каза Дейн Ларкспиър. — Страх я е, че Мечът ще разкрие истината!

— Страх я е от Меча, защото е била изтезавана от Съвета! — Джулиън опита да се приближи до подиума, ала двама от стражите на Съвета го сграбчиха, задържайки го назад. Ема понечи да се изправи, ала Хелън я натисна обратно на мястото й.

— Още не — прошепна тя. — Това само ще влоши нещата… тя трябва поне да опита…

Ала сърцето на Ема препускаше. Стражите все така възпираха Джулиън да не се приближи до подиума. Всеки нерв в тялото й крещеше, когато Робърт Лайтууд излезе и се върна, носейки нещо дълго, остро и сребърно. Нещо, което проблясваше като тъмна вода. Тя видя — почувства — как Джулиън си пое рязко дъх; беше държал Меча на смъртните и познаваше болката, която той причиняваше.

— Не го правете! — извика, ала гласът му бе удавен в морето на останалите гласове, шума в стаята, докато ловците на сенки се изправяха на крака, проточили вратове напред, за да видят какво се случва.

— Тя е мръсно, неживо създание! — крещеше Зара. — Би трябвало да сложите край на мъките й и да я убиете, не да я изправяте да говори пред Съвета!

Анабел пребледня. Ема усещаше напрежението на Джулиън, знаеше какво си мисли: ако Магнус беше тук, би могъл да им обясни. Анабел не беше нежива. Тя беше върната към живота. Магнус беше долноземец, на когото Съветът вярваше, един от малцината. Нищо от това нямаше да се случи, ако Магнус бе в състояние да присъства на заседанието.

Магнус, помисли си Ема, О, Магнус, надявам се, че си добре. Щеше ми се да беше тук с нас.

— Мечът ще реши дали Анабел е годна да даде показания. — Твърдият глас на Джия отекна чак до дъното на стаята. — Такъв е Законът. Дръпнете се назад и оставете Мечът на смъртните да си свърши работата.

Множеството притихна. След Ангела, Реликвите на смъртните бяха върховната сила, която нефилимите признаваха. Дори Зара затвори уста.

— Не бързай — каза Робърт на Анабел. Състраданието върху лицето му изненада Ема. Още помнеше как бе тикнал Меча в ръцете на Джулиън, а той бе едва на дванайсет години. Дълго след това изпитваше гняв към Робърт, макар че Джулиън като че ли му нямаше зъб.