Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Сърцето на Ема се сви в гърдите й. Страхът за момиченцето все още беше там, ала в него започваше да се промъква ярост.

— Пуснете детето. Пуснете го и елате да се биете с мен. Отмъстете си на мен, както искате.

Чуваше блъскане по вратата зад гърба си. Много скоро щяха да я отворят — не хранеше никакви илюзии, че руната ще ги задържи до безкрай. Сега руните й притежаваха изненадваща сила, заради Джулиън… но Джулиън не бе в състояние да се мери с нея.

Вдигна Кортана и лъчите на утринното слънце се плъзнаха по острието като разтопено масло.

— Убих брат ви с този меч. Искате отмъщение? Пуснете момиченцето и аз ще се бия с вас. Ако продължите да го заплашвате още само миг дори, ще се върна обратно в Института. — Тя ги изгледа един по един. Мислеше за родителите си, за телата им, голи и захвърлени на брега, кълвани от чайките. — Плячкосахме трупа на Фал — излъга ги. — Свалихме доспехите му, строшихме оръжието му, оставихме го на плъховете и враните…

Етна изпищя пронизително и блъсна момиченцето настрани. Детето падна на земята и Ема ахна, но то успя да се изправи и хукна към улицата, хлипайки. Погледна през рамо само веднъж, с широко отворена уста върху обляното си в сълзи лице, преди да изскочи през портата и да изчезне.

Ема усети как я залива вълна на облекчение. Момиченцето беше в безопасност.

А после Етна се хвърли в атака, копитата на коня й бяха беззвучни върху каменните плочи в двора. Беше като копие, политнало във въздуха, безшумно и смъртоносно; Ема присви колене и скочи, използвайки височината на стъпалата и ускорението от падането, за да усили замаха на меча си.

Оръжията им се срещнаха във въздуха и ударът разтърси Ема до кости. Ръката на Етна отлитна настрани; Ема се приземи приклекнала и замахна нагоре, но елфическата жена вече беше скочила от гърба на коня си. Стоеше на крака и се смееше; останалите Ездачи също бяха слезли. Жребците изчезнаха, сякаш погълнати от въздуха, докато децата на Манан се втурваха към Ема, вдигнали оръжия.

Тя се изправи, описвайки широка дъга над главата си с Кортана, отбивайки мечовете им един по един — движението й напомни за ръка, плъзнала се по клавишите на пиано, удряща всяка нота поред.

Само че й се размина на косъм. Последният меч, този на Делан, одраска рамото й. Ема усети как бойното й облекло се разкъса, почувства парването в кожата си. Още един белег, който да добави към всички останали.

Завъртя се рязко… и откри Етна пред себе си. В ръцете й блестяха два бронзови меча и тя замахна към Ема първо с единия, а после и с другия. Ема отскочи назад в последния момент. Ако не беше в бойно облекло, знаеше, щеше да е мъртва, вътрешностите й — изсипали се върху каменните плочи. Усети как якето й се раздра и дори в студа на битката по гръбнака й плъзна горещ страх.

Това беше невъзможно. Никой не бе в състояние да се бие с шестима Ездачи. Лудост бе, че се бе опитала, но тя отново видя краката на момиченцето в розовите им гуменки, и усети, че не съжалява. Дори когато се обърна и откри трима от Ездачите да й препречват пътя към Института.

Вратата на Института бе престанала да се тресе. Много добре, помисли си Ема. Останалите трябваше да останат на сигурно място вътре; така беше най-разумно, най-правилно.

— Приятелите ти те изоставиха — подхвърли ехидно един от Ездачите, които й препречваха пътя. Бронзовата му коса беше къса и къдрава, и му придаваше вид на древногръцки курос [23] Вид древногръцка статуя, изобразяваща гол младеж. — Б. пр. . Беше прелестен. Ема го ненавиждаше с цялото си същество. — Предай се и ще умреш бързо.

— И сама мога да направя така, че да умра бързо, стига да исках — заяви Ема, протегнала меча си, за да не позволи на останалите елфи да се приближат. — По една случайност.

Етна я гледаше яростно. Останалите Ездачи (тя разпозна Армед, но не и другите) си шепнеха; Ема долови последните думи от едно изречение:

— …е мечът, както ти казах.

— Ала оръжията, покрити с руни, не могат да ни навредят — отвърна Армед. — Нито серафимските ками.

Ема се хвърли към Етна. Елфическата жена се завъртя, замахвайки с оръжията си в ножичен удар.

Ема подскочи. Беше ход, който бе упражнявала заедно с Джулиън в тренировъчната зала, отново и отново, използвайки лост, който всеки ден вдигаха мъничко по-високо. Остриетата профучаха под краката й и в ума си Ема видя Джулиън, протегнал ръце, за да я улови.

Джулиън. Приземи се от другата страна на Етна, обърна се рязко и заби Кортана в гърба й.