Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Или поне се опита. Етна се завъртя в последния момент и острието разсече бронзовите й доспехи; отстрани на тялото й зейна рана. Етна изпищя и политна назад, а Ема издърпа оръжието си, опръсквайки каменните плочи с кръв.

Ема вдигна меча.

— Това е Кортана — каза задъхано; гърдите й се повдигаха и спускаха учестено. — От същата стомана и закалка като Екскалибур и Дюрендал. Няма нищо, което Кортана да не е в състояние да посече.

— Оръжие, излязло изпод ръцете на Уейланд Ковача — извика Ездачът с бронзовите къдрици и за изумление на Ема, в гласа му имаше страх.

— Мълчи, Карн — сопна се един от другите. — Все още е само едно оръжие. Убий я.

Красивото лице на Карн се разкриви. Той вдигна оръжието си (огромна бойна секира) и тръгна към Ема; тя стисна Кортана…

Вратата на Института се отвори рязко и през нея се изсипаха цял куп ловци на сенки.

Джулиън. Него видя пръв — размазано петно от бойни дрехи и меч, и тъмна коса. А после Марк, Кристина. Кийрън, Тай, Ливи. И Кит, който трябва да беше дошъл направо от лечебницата, защото си беше облякъл бойни дрехи върху пижамата. Поне си беше обул ботуши.

Те оттласнаха Ездачите от стъпалата, Джулиън и Марк начело, стиснали блестящи оръжия в ръцете си. Никой от тях не носеше серафимска кама, забеляза Ема — всички бяха взели обикновени оръжия, без руни, от онези, с които убиваха долноземци. Дори Кийрън носеше такова — меч, чийто ефес искреше от злато и сребро, вместо от стомана.

Един от Ездачите нададе яростен рев при вида на Кийрън.

— Изменник! — изръмжа той.

Кийрън направи изящен поклон.

— Иохаид — поздрави го. — И Етарлам. — Той намигна на шестия Ездач, който направи кисела физиономия. — Добра среща.

Иохаид се нахвърли отгоре му. Кийрън приклекна, замахвайки с меча с лекота и умение, които изненадаха Ема.

Сблъсъкът на оръжията им като че ли оповести началото на много по-голяма битка. Изненадвайки ги с появата си, Джулиън и Марк бяха отблъснали Ездачите. Сега останалите се изсипаха след тях, притискайки и тормозейки ги с оръжията си. Марк, стиснал двуостър прав меч, се нахвърли на Делан; близнаците се заловиха с Армед, докато Кристина, с повече от свиреп вид, се изправи срещу Етарлам.

Джулиън си запроправя път през хаоса на битката, замахвайки наляво и надясно с оръжието си. Изведнъж очите му се разшириха. Зад теб!

Ема се обърна. Беше Етна, лицето й — разкривено от безкрайна омраза. Остриетата й описаха движение като ножица… Ема вдигна Кортана тъкмо навреме и двете оръжия се стовариха върху меча със свирепа сила.

И се строшиха.

Елфическата жена ахна изумено. Секунда по-късно вече отстъпваше назад, а ръцете й се движеха във въздуха. Джулиън промени посоката си и се хвърли след нея, ала ново оръжие вече приемаше очертания в ръката й, този път — с извито острие, като персийски шамшир.

Мечът на Джулиън се удари в този на Етна. Ема почувства сблъсъка между оръжията им да преминава през нея като мълния. Изведнъж всичко сякаш потече невероятно бързо: Джулиън се изви изящно встрани от острието й, ала ръбът го ужили по ръката. Ема усети болката от докосването, болката на своя парабатай, така сигурно, както бе усетила как оръжието му се удря в това на Етна. Тя се хвърли към тях, ала Иохаид се изпречи пред нея и върхът на един меч се насочи към лицето й, неясно сребърно петно, прорязало въздуха.

Оръжието му се отклони настрани. Иохаид изрева — брутален, яростен звук — и се извърна от нея, замахвайки свирепо към приближилата се иззад него фигура, чието острие бе пронизало рамото му. Кръв оплиска бронзовите му доспехи.

Беше Кийрън. Разчорлената му коса, бъркотия от черни и бели кичури, бе залепнала от кръв на слепоочието. По дрехите му имаше алени петна, устната му беше разцепена. Взираше се в Ема, дишайки тежко.

Иохаид се нахвърли върху него и двамата се вкопчиха в свирепа схватка. Светът сякаш се превърна в звънтене на оръжия: Ема чу вик и видя как Кристина се мъчи да се добере до Кит, повален на земята от Делан. Ездачите бяха изкачили стъпалата, за да им препречат достъпа до вратата на Института. Джулиън се опитваше да задържи Етна; близнаците се биеха, допрели гърбове, опитвайки се да си проправят път по стъпалата до Марк.

Ема започна да се блъска слепешком към Кит с вледенено сърце. Ездачите бяха прекалено свирепи, прекалено силни. Те нямаше да се уморят.

Делан се беше надвесил над Кит, вдигнал високо оръжие. Кит се мъчеше да се привдигне на лакти. Меч проблесна пред Ема; тя го отби с Кортана и чу как някой изруга. Делан беше приковал настойчив поглед в Кит, сякаш в лицето му се криеше някаква загадка.