Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Беше звук, дошъл отвън. Съвсем не далеч. През ума на Марк пробяга спомен, в който той гледаше от гърба на коня си как мълнии унищожават една гора. Огън проблясваше под него, клони и дънери се трошаха с пращене като писъци в главата му.

Кийрън си пое рязко дъх. Погледът му беше далечен, блуждаещ.

— Дойдоха — каза той. — Близо са.

Силен трясък изтръгна Ема от съня и от прегръдките на Джулиън. Трясък, който не беше съвсем трясък; в началото й се бе сторило, че прозвуча като две коли, сблъскали се на магистралата, сред скърцане на спирачки и взрив от натрошено стъкло. Като че ли идваше отнякъде съвсем наблизо. Тя скочи на крака и се хвърли към прозореца.

Бяха петима, застанали в двора, искрящи в бронзово на утринната светлина, както коне, така и ездачи. Жребците изглеждаха металически, очите им бяха украсени с бронзова коприна, копитата им лъщяха. Възседналите ги елфи бяха също толкова бляскави и красиви, доспехите им сякаш нямаха спойки, така че приличаха на течен бронз. Лицата им бяха скрити зад маски, косите им бяха дълги и металически. Незнайно как, в сърцето на Лондон, те й се сториха безкрайно по-ужасяващи от първия път, когато ги беше видяла.

Джулиън беше буден, седнал на ръба на леглото, и посягаше към колана с оръжията си, който висеше на стената над нощното шкафче.

— Дойдоха — каза Ема. — Ездачите са тук.

Втурнаха се в библиотеката, всички, освен Кит и Бриджет, както Магнус ги беше инструктирал. Магнус, Кристина, Тай и Ливи вече бяха там, когато Ема влетя с Кортана в ръка.

Джулиън се появи след малко — бяха се съгласили, че е по-добре да не изглежда така, сякаш са били заедно.

Всички стояха до прозорците, чиито завеси бяха дръпнати, откривайки гледка към предния двор на Института. Магнус се беше подпрял на един от тях, протегнал ръка и долепил длан до стъклото с мрачно изражение. Имаше черни кръгове под очите и изглеждаше плашещо изпит и изтощен.

Марк и Кийрън се появиха, докато Ема премяташе меча си през рамо и се отправяше забързано към прозорците. Джулиън застана до нея и погледна навън.

Петимата Ездачи не бяха помръднали. Просто си стояха в двора, неподвижни като статуи. Конете им нямаха нито юзди, нито поводи, нищо, което да ги задържи. Ездачите седяха с голи мечове в ръце, вдигнати пред тях като редица блестящи зъби.

Кийрън пристъпи напред, прекосявайки стаята, за да отиде до един от прозорците и след миг Марк го последва. Стояха рамо до рамо: ловците на сенки, магьосникът и елфическият принц, вперили мрачни погледи в двора навън. Кийрън беше мълчалив и изглеждаше така, сякаш му е лошо, косата му беше бяла, с цвят на кост.

— Не могат да влязат в Института — каза Тай.

— Не — отвърна Магнус. — Магическите бариери ги възпират.

— Въпреки това трябва да се махнем възможно най-скоро — обади се Кийрън. — Нямам им доверие. Ще измислят начин да проникнат вътре.

— Трябва да се свържем с Аликанте — каза Ливи. — Да ги накараме да отворят Портал от тяхната страна, за да се измъкнем оттук.

— Не можем да го направим, без да разкрием, че Ездачите са тук и защо — отвърна Джулиън. — Ала бихме могли да отворим Портал, който да ни отведе оттук, дори и да не е право в Идрис. — Той хвърли кос поглед на Магнус.

— Работата е там, че точно сега не мога да отворя Портал. — Магнус говореше с известно усилие. — Ще трябва да издържим тук няколко часа. Изразходих енергията си… не очаквах, че ще се наложи да излекувам Кит, нито да отпратя Алек и децата оттук.

Думите му бяха последвани от ужасна тишина. На никого и през ум не му бе минавало, че би могло да има нещо, което Магнус не е в състояние да направи. Че си има слабости, като всички останали.

— В криптата има Портал — каза Тай. — Ала отвежда единствено в Корнуолския институт.

Никой не го попита откъде знае.

— Само че онзи Институт е изоставен — изтъкна Джулиън. — Магическите бариери тук вероятно са по-силни.

— Просто ще сменим един Институт с друг — каза Магнус. — Ще бъдем хванати като в капан там, и то с по-слаба защита. А вярвайте ми, те ще ни проследят. Никога не е имало по-страховити ловци от Ездачите на Манан.

— Ами Катарина Лос? — попита Ливи. — Тя ни изведе от Лосанджелиския институт.

Магнус си пое накъсано дъх.

— Същите предпазни магии, които пречат на Ездачите да влязат, няма да позволят на никого да отвори Портал отвън.

— Ами кралицата на феите? — попита Ема. — Дали не би поискала да ни помогне да се преборим с Ездачите?