Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Кралицата не е на наша страна — каза Джулиън. — Тя е единствено на собствената си страна.

Възцари се дълго мълчание, нарушено най-сетне от Магнус.

— Едно трябва да ви се признае. Никога не съм вярвал, че някой би могъл да задмине Джейс и Клеъри, когато става дума за шантави, самоунищожителни решения, но вие всички сте им достойна конкуренция.

— Аз нямам нищо общо с това — изтъкна Кийрън сухо.

— Според мен ще откриеш, че немалко лоши решения са те довели дотук, приятелю — рече Магнус. — Е, добре. Има няколко неща, които мога да направя, за да си върна енергията. Вие — всички вие — изчакайте тук. И не правете нищо глупаво.

Той излезе от стаята с големи крачки на дългите си, обути в черно крака, като ругаеше под носа си.

— Все повече заприличва на Гандалф — отбеляза Ема, докато го проследяваше с поглед. — Искам да кажа, секси, младолик Гандалф, но все очаквам да започне да поглажда дългата си бяла брада и да мърмори мрачно.

— Поне е съгласен да ни помогне. — Погледът на Джулиън стана по-остър. През портата тъкмо минаваше още един Ездач. Новодошлият имаше по-деликатна структура на тялото и дълга бронзова коса. Етна , помисли си Ема. Сестрата.

А после всички мисли бяха пропъдени от разтърсващ шок. Върху гърба на бронзовия кон имаше малка фигурка. Малко човешко момиченце с къса черна коса. То висеше безжизнено отпуснато в хватката на елфическата жена, но очите му мигаха. Не можеше да е на повече от четири години — носеше клин с весел десен на пчелички и яркорозови гуменки.

С другата си ръка Етна държеше кама и притискаше върха й в тила на момиченцето.

Джулиън се бе вкаменил, сякаш бе изваян от мрамор, лицето му бе пребледняло. Около Ема се надигнаха гласове, ала те бяха просто шум. Тя не можеше да различи думите.

Взираше се в момиченцето и в ума си виждаше Дру, Тави, дори Ливи и Тай; някога и те бяха толкова малки, толкова безпомощни.

А Етна беше силна. Всичко, което трябваше да стори, бе да направи едно движение с камата си, и щеше да отсече главата на момиченцето.

— Дръпнете се от прозореца — нареди Джулиън. — Всички, дръпнете се от прозореца. Ако не мислят, че ги гледаме, няма да наранят детето.

Ръката му беше върху тази на Ема. Тя отстъпи назад заедно с останалите, залитайки. Чу Марк да възразява. Трябва да излязат, казваше той. Да отблъснат Ездачите.

— Не можем — изтерзано каза Джулиън. — Ще ни избият.

— Аз убих един от тях преди — рече Ема. — Аз…

— Тогава ги хванахме неподготвени. — Гласът на Джулиън я достигна разкривен от шока. — Не го очакваха… не вярваха, че е възможно… този път ще бъдат готови…

— Той е прав — обади се Кийрън. — Понякога най-безмилостното сърце казва най-верните неща.

— За какво говориш? — Марк беше пламнал и стискаше силно китката на дясната си ръка; Разсеяно, Ема си даде сметка, че белегът от обвързващата магия бе изчезнал от кожата му, както и от тази на Кристина.

— Децата на Манан никога не са били побеждавани — обясни Кийрън. — Ема е първата, убила един от тях. Взели са детето, за да ни подмамят, защото знаят, че тогава ще бъдем в тяхната власт.

— Но те ще я убият — каза Ема. — Тя е просто дете.

— Ема… — Джулиън посегна към нея.

Тя го прочете върху лицето му. Джулиън би сторил всичко, би рискувал всичко за семейството си. Нямаше нищо и никого, което не би пожертвал.

Ето защо трябваше да бъде тя.

Ема се втурна да бяга. Чу как Джулиън извика името й, ала вече беше изхвръкнала през вратата; затръшна я след себе си и хукна по коридора. Беше в бойно облекло, а Кортана беше на гърба й; взе стъпалата на бегом, прекоси тичешком преддверието и изскочи през входната врата на Института.

Видя бронзовото петно, което представляваха Ездачите, преди да се обърне, за да затръшне вратата зад себе си, вадейки стилито от джоба си. Надраска руна за заключване върху нея в същия миг, в който чу как от другата й страна връхлитат тела, гласове, викащи й да не бъде безразсъдна, да отвори вратата…

Ема прибра стилито в джоба си, вдигна Кортана и слезе по стъпалата.

— Това е тя! — извика Етна с плътен, мелодичен глас и като притегли детето по-близо до себе си, вдигна острието в другата си ръка. — Това е убийцата на Фал.

— Беше битка. Той щеше да ме убие. — Ема погледна към останалите Ездачи. Те стояха един до друг, обърнати към нея, като редица зловещи статуи. — Мислех, че воините знаят разликата.

— Трябва да бъдеш убита като родителите си — изсъска друг от Ездачите. Делан. — Изтезавана и накълцана с ножове като тях.