Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Ярлат бичува и двамата. Побоят, който нанесе на Ема, би убил един мундан.

— Спомням си — отвърна Кийрън нещастно, — и все пак ми се струва толкова далечно. — Той преглътна. — Знаех, че те губя. Боях се. И не беше само това. Ярлат бе намекнал, че в света на нефилимите няма да бъдеш в безопасност. Че те възнамеряват да те примамят обратно, само за да те екзекутират заради някакво измислено обвинение. Глупак бях да го повярвам.

— О. — Тази нова информация се разля в Марк, осъзнаване на истината, примесено с облекчение. — Мислел си, че ми спасяваш живота.

Кийрън кимна.

— Но то не променя нищо. Онова, което сторих, не беше правилно.

— Ще трябва сам да се извиниш на Ема и Джулиън — каза Марк. — Ала аз, аз вече ти простих, Кийрън. Ти се върна, когато не беше длъжен да го правиш… помогна ни да спасим Тави…

— Когато потърсих убежище тук, бяха заслепен от ярост — рече Кийрън. — Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе, че ти ме беше излъгал. Мислех, че дойде да ме спасиш, понеже… — Гласът му се прекърши. — Понеже ме обичаш. Не мога да понеса мисълта за това, какъв глупак бях.

— Аз наистина те обичам — отвърна Марк. — Ала това не е лесна или спокойна любов, Кийр.

— За разлика от онова, което изпитваш към Кристина.

— Да, за разлика от онова, което изпитвам към Кристина.

Раменете на Кийрън увиснаха лекичко.

— Радвам се, че го призна. Мисля, че сега не съм в състояние да понеса никаква лъжа. Когато те обикнах, знаех, че обиквам някого, който е в състояние да лъже. Казвах си, че то няма значение. Ала ето че има по-голямо значение, отколкото съм си представял някога.

Марк прекоси разстоянието, което ги делеше. Почти очакваше Кийрън да се отдръпне, но той не го направи. Марк спря едва когато между тях останаха само няколко сантиметра, а очите на Кийрън се разшириха, и коленичи върху студения мрамор.

Беше жест, който бе виждал преди, в Лова и на елфическите веселия. Един елф, коленичещ пред друг. Не в израз на подчинение, а за да се извини. Прости ми. Очите на Кийрън бяха кръгли като чинийки.

— Наистина има значение — заяви Марк. — Ще ми се да не бях в състояние да лъжа, така че да ми повярваш: през всички тези дни сдържах нежността си, не защото бях ядосан или отвратен от теб. Желаех те толкова силно, колкото и в Лова. Ала не можех да бъда с теб, да те докосвам, в сянката на лъжите. Не би било истинско, нито пък честно. Не бих чувствал, че ме избираш, защото за да направим истински избор, трябва да разполагаме с истинско знание.

— Марк — прошепна Кийрън.

— Не те обичам така, както обичам Кристина. Обичам те така, както обичам теб. — Марк наклони глава. — Ще ми се да можеше да надзърнеш в сърцето ми. Тогава би разбрал.

Разнесе се шумолене. Кийрън също се беше отпуснал на колене.

— Щеше ли да ми кажеш? След като свидетелствам?

— Да. Иначе нямаше да го понеса.

Кийрън притвори очи. Марк виждаше полумесеците от черно и сребристо изпод клепачите му, обрамчени от черни ресници. Косата му бе изсветляла, придобивайки почти калаен цвят.

— Вярвам ти. — Той отвори очи и погледна право в очите на Марк. — Знаеш ли защо ти вярвам?

Марк поклати глава. Чуваше ромона на водата в шадравана зад тях и той му напомняше за хилядите реки, над които бяха яздили заедно, хилядите потоци, край които бяха спали.

— Заради Кристина. Тя не би приела един безчестен план. Разбирам, че си се опитвал да помогнеш на семейството си, на сестра си. Разбирам защо си бил отчаян. И вярвам, че не би ме лъгал по-дълго, отколкото би било необходимо. — Очите му изведнъж изглеждаха толкова стари. — Ще говоря пред Съвета.

Марк понечи да се изправи.

— Кийрън, не…

Ръцете на Кийрън се вдигнаха и уловиха лицето на Марк в шепи. Докосването му беше нежно.

— Не го правя заради теб. Това е нещо, което ще направя за Ема и останалите. Така дългът ми ще бъде изплатен. Ти и аз — дългът между нас вече е изтрит. — Той се приведе напред и докосна устните на Марк със своите. Марк искаше да задържи по-дълго целувката, топлината й, познатостта й. Почувства как Кийрън сложи длан върху гърдите му с разперени пръсти, там, където висеше елфическата стрела, под ключицата му. — И тогава ще сме приключили един с друг.

— Не — прошепна Марк.

Ала Кийрън вече се беше изправил и топлината на ръцете му се отдръпна от кожата на Марк. Очите му бяха потъмнели, цялото му тяло бе напрегнато. Марк скочи на крака след него с намерението да поиска обяснение на думата приключили … когато въздухът бе раздран от ужасяващ звук.