Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Всички се боим от смъртта — каза Ема.

— Не всички — възрази Клеъри. — Аз не се страхувам. Страхувам се обаче да оставя Джейс. Страхувам се какво ще му причини това. И мисля, че ако сме женени, за него би било още по-ужасно. Да бъдете женени, променя всичко. То е обещание да останеш с някого. Но аз не мога да му обещая да остана много дълго… — Клеъри сведе поглед надолу. — Давам си сметка, че звучи нелепо. Ала знам това, което знам.

Възцари се дълго мълчание, изпълнено от звука на океана под тях и вятъра в пустинята.

— Каза ли му? — попита Ема най-сетне.

— Не съм казала на никого, освен на теб. — Клеъри се обърна и я погледна загрижено. — Искам да те помоля за услуга. Огромна услуга. — Тя си пое дълбоко дъх. — Ако умра, искам да им кажеш — на Джейс и на останалите — че знаех. Знаех, че ще умра и не се боях. И кажи на Джейс, че затова му отказах.

— Аз… но защо аз?

— Няма друг, на когото бих могла да го кажа, без да си изкара акъла или да си помисли, че получавам някаква криза и имам нужда от психотерапевт… е, поне Саймън би казал така. — Очите на Клеъри грейнаха, докато изричаше името на своя парабатай. — Освен това ти вярвам, Ема.

— Ще го направя — отвърна Ема. — Естествено, че можеш да ми вярваш, няма да кажа на никого, но…

— Нямах предвид, че ти вярвам да опазиш тайната — обясни Клеъри. — Макар че наистина ти вярвам. В сънищата си те виждам с Кортана в ръка. — Тя се повдигна на пръсти, и я целуна по челото. Беше почти майчински жест. — Вярвам ти, че ще продължиш да се биеш, Ема. Вярвам ти, че никога няма да се откажеш.

Едва когато се върнаха в колата, Кит забеляза, че кокалчетата му кървят. Не беше почувствал болката, когато бе цапардосал табелата, но сега я усещаше.

Джулиън понечи да запали колата, но се поколеба.

— Бих могъл да те излекувам — предложи. — С иратце.

— С какво?

— Делител на руна — обясни Джулиън. — Една от най-леките. Логично би било да ти бъде първата.

Цял куп саркастични забележки пробягаха през главата на Кит, но той беше прекалено уморен, за да ги изрече.

— Да не си посмял да ме бодеш с една от вашите шантави магически пръчици. Просто искам да се върна… — Едва не каза у дома , но се спря. — …обратно.

Докато пътуваха, Кит мълчеше, загледан през прозореца. Магистралата бе почти празна, ширнала се сива и безлюдна напред. Покрай тях прелетяха табелите за Креншоу и Феърфакс. Това не беше красивият Лос Анджелис с планини и плажове, зелени морави и имения. Това бе Лос Анджелис с напукани тротоари, хилави дръвчета и небе, натежало от смог.

Това открай време беше домът на Кит, но докато го гледаше сега, той се чувстваше отчужден от него. Сякаш ловците на сенки го откъсваха от всичко, което познаваше, за да го издърпат в своята странна орбита.

— Е, какво ще се случи с мен? — попита той неочаквано, нарушавайки мълчанието.

— Какво? — Джулиън се намръщи на трафика в огледалото за обратно виждане. Кит виждаше очите му, синьо-зелени, с онзи почти шокиращ цвят, който имаха очите на всички от семейство Блекторн (е, само едно от очите на Марк), освен Тай.

— Значи, Джейс е истинското ми семейство — каза Кит. — Но не мога да се преместя да живея при него, защото той и секси гаджето му отиват на някаква тайна мисия?

— Виждам, че вие, Херондейловци, си имате тип — промърмори Джулиън.

— Какво?

— Името й е Клеъри. Но просто казано — да. Точно сега той не може да те приеме, така че ще го направим ние. За нас не е проблем. Ловците на сенки приемат други ловци на сенки в домовете си. То е нещо естествено за нас.

— Наистина ли смяташ, че е добра идея? — попита Кит. — Искам да кажа, домът ви е доста прецакан, с онзи твой чичо, който страда от агорафобия, и шантавия ти брат.

Джулиън стисна по-силно волана, ала в отговор каза само:

— Тай не е шантав.

— Имах предвид Марк — обясни Кит. Последва неловка пауза. — Тай не е шантав — добави Кит. — Просто има аутизъм.

Паузата се проточи още повече. Кит се зачуди дали не го беше обидил с нещо.

— Не е кой знае какво — каза най-сетне. — Когато ходех в мунданско училище, познавах няколко деца от спектъра. Тай има много общо с тях.

— Какъв спектър? — попита Джулиън.

Кит го погледна изненадано.

— Ама ти наистина не знаеш за какво говоря?

Джулиън поклати глава.

— Може и да не си забелязал, но ние не се замесваме в мунданската култура.

— Това не е мунданска култура. Това е… — Невробиология. Наука. Медицина. — Нямате ли рентген? Антибиотици?