Кассандра Клэр - Повелител на сенките

За миг Ема прозря през изражението на Клеъри в миналото, спомняйки си момичето, което я беше последвало в една малка стая в Гард, отказало бе да я остави сама и скърбяща и й бе казало: Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават.

Именно това ги прави герои.

Точно тези думи бяха помогнали на Ема да преживее някои от най-трудните моменти в живота си

— Клеъри, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. Всичко.

— Найтшейд — каза Ема. — Нали се сещаш, вампирът…

Клеъри изглеждаше учудена.

— Главният вампир на Лос Анджелис? Онзи, за когото открихте, че е използвал тъмна магия.

— Вярно беше, нали? Наистина използваше забранени магии?

Клеъри кимна.

— Разбира се. Всичко в ресторанта му беше тествано. Определено използваше магия. Сега нямаше да е в затвора, ако не беше така! — Тя сложи лекичко ръка върху тази на Ема. — Знам, че Клейвът понякога е ужасен. Но в него има много хора, които се опитват да бъдат справедливи. Анселм наистина беше от лошите.

Ема кимна безмълвно. Та нали в действителност не се съмняваше в Анселм.

А в Джулиън.

Устните на Клеъри се извиха в усмивка.

— Е, добре, стига с тези скучни неща — заяви тя. — Разкажи ми нещо интересно. От цяла вечност не си споделяла нищо за любовния си живот. Все още ли излизаш с онзи Камерън Ашдаун?

Ема поклати глава.

— Аз… излизам с Марк.

— Марк? — Клеъри я зяпна така, сякаш Ема току-що й беше връчила двуглав гущер. — Марк Блекторн?

— Не, друг Марк. Естествено, че Марк Блекторн. — В гласа на Ема се прокраднаха отбранителни нотки. — Защо не?

— Просто… никога не бих си ви представила заедно. — Клеъри определено изглеждаше поразена.

— Е, с кого си ме представяше тогава? С Камерън?

— Не, не c него. — Клеъри сви крака до гърдите си и отпусна брадичка върху коленете си. — Именно там е работата. Искам да кажа… онзи, с когото си те представях, то няма смисъл. — Срещнала объркания поглед на Ема, тя наведе очи. — Предполагам, че не е нищо. Ако си щастлива с Марк, и аз се радвам за теб.

— Клеъри, какво не ми казваш?

Възцари се дълго мълчание, през което Клеъри се взираше в тъмната вода. Най-сетне тя проговори:

— Джейс ме помоли да се омъжа за него.

— О ! — Ема вече бе разтворила ръце, за да я прегърне, когато видя изражението й и замръзна. — Какво не е наред?

— Отказах му.

— Отказала си му? — Ема отпусна ръце. — Но вие сте тук… заедно… не сте ли все още…?

Клеъри се изправи. Застана на ръба на покрива и се загледа към морето.

— Все още сме заедно. Казах му, че се нуждая от време, за да си помисля. Сигурна съм, че ме смята за луда или… е, всъщност не знам какво смята.

— Така ли е наистина? — попита Ема. — Действително ли се нуждаеш от време?

— За да реша дали искам да се омъжа за Джейс? Не. — Гласът на Клеъри беше натежал от чувство, което Ема не можеше да разтълкува. — Не. Знам отговора. Естествено, че искам. За мен никога няма да има друг. Така стоят нещата.

Нещо в простичкия начин, по който го каза, изпрати спазъм по тялото на Ема. За мен никога няма да има друг . В тръпката, която я полази, имаше разпознаване на това чувство и мъничко страх.

— Тогава защо отказа?

— Някога ми се явяваха сънища. — Клеъри все така се взираше към лунната пътека, проточила се през тъмната вода, като бяла линия, разсичаща черно платно. — Когато бях на твоите години. Сънища за неща, които щяха да се случат, сънища за ангели и предсказания. След края на Тъмната война те спряха. Мислех, че никога няма да се завърнат, но през последните шест месеца те започнаха отново.

Ема не разбираше съвсем.

— Сънища?

— Не са толкова ясни, колкото бяха някога. Изпълнени са обаче с усещането… със знанието, че се задава нещо ужасно. Като стена от мрак и кръв. Сянка, която се разпростира над света и заличава всичко. — Тя преглътна. — Има и още. Не е толкова образът на нещо, което се случва, а знание.

Ема също се изправи. Искаше й се да сложи ръка на рамото на Клеъри, но нещо я спря. Това не беше Клеъри, момичето, което я беше утешавало, когато родителите й умряха. Това беше Клеъри, която бе отишла в демонското царство Едом и бе убила Себастиан Моргенстърн. Клеъри, която се беше изправила срещу Разиел.

— Знание за какво?

— Че ще умра — отвърна Клеъри. — Не след дълго. Скоро.

— За мисията ви ли става въпрос? Смяташ, че нещо ще ти се случи там?

— Не… не, нищо такова. Трудно е за обяснение. Просто знание, че ще се случи, но не и точно кога, нито как.