Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън сам й беше подсказал как. Думи, прошепнати до кожата й в един рядък миг на уязвимост: ревнуваше от Марк. Ревнуваше, задето Марк може да говори с нея, да флиртува с лекота, докато той трябваше да крие какво изпитва.

Марк се бе облегнал на таблата на леглото до нея, очите му бяха полупритворени. Цветни полумесеци под клепачите, ресниците му — с един тон по-тъмни от косата му. Ема си спомни как го бе помолила да дойде в стаята й. Искам да се преструваш заедно с мен, че се срещаме. Че се влюбваме.

Беше й протегнал ръка и тя бе видяла бурята в очите му. Свирепост, която й напомни, че царството на феите не беше само тучна трева и блянове. Че бе изтъкано от необуздана жестокост, сълзи и кръв, мълнии, които прорязваха нощното небе като нож.

Защо да лъжем ? попитал бе той.

За миг Ема бе помислила, че я пита: Защо искаш да изречем тази лъжа? Ала не това бе имал предвид. Беше я попитал: Защо да лъжем, когато можем да го направим истина, това между нас?

Тя бе застанала пред него, пронизвана от болка до дъното на душата си, на всички места, от които бе изтръгнала Джулиън от себе си, сякаш бе откъснала един от крайниците си.

Говореше се, че понякога хората се присъединявали към Дивия лов, след като понесели огромна загуба, предпочитайки да вият от болка под небесата, вместо да страдат мълчаливо в обикновения си, сив живот. Спомняше си как се издига в небето с Марк, ръцете му — обвити около кръста й: беше оставила вятъра да отнесе виковете й, опиянена от свободата на небесния простор, където нямаше болка и тревога, единствено забрава.

И Марк, красив така, както бе красиво нощното небе, предлагащ й същата свобода с протегнатата си ръка. Ами ако мога да го обикна? помисли си тя. Ами ако направя лъжата истина?

Тогава вече нямаше да бъде лъжа. Ако можеше да обикне Марк, това би сложило край на опасността. Джулиън щеше да бъде в безопасност.

Тя бе кимнала. Протегнала му бе ръка.

Мислите й се върнаха към онази нощ в стаята й, отново видя погледа в очите му, когато я беше попитал: Защо да лъжем? Спомни си горещата му прегръдка, пръстите му, обвити около кръста й. Как едва не се бяха препънали в трескавата си забързаност да стигнат по-близо един до друг, сблъсквайки се почти непохватно, сякаш танцуваха и бяха объркали стъпките. Тя бе сграбчила Марк за раменете и се бе повдигнала на пръсти, за да го целуне.

Той беше жилав от времето, прекарано с Лова, не така мускулест като Джулиън, костите на ключицата и раменете му бяха остри под ръцете й. Ала кожата му беше гладка, когато плъзна ръце под яката на тениската му, докосвайки плещите му. А устните му върху нейните бяха топли.

Имаше горчиво-сладък вкус и бе горещ, сякаш имаше треска. Тя инстинктивно дойде по-близо до него; не беше осъзнала, че трепери. Устата му се отвори върху нейната; изучаваше устните й със своите, изпращайки бавни, горещи вълни по тялото й. Целуна крайчеца на устата й, устните му се плъзнаха по челюстта, по бузата й.

А после се отдръпна.

— Ем. — Изглеждаше объркан. — Имаш вкус на сол.

Ема вдигна дясната си ръка, която бе обвила около врата му. Докосна лицето си. Беше влажно. Тя плачеше.

Марк се намръщи.

— Не разбирам. Искаш светът да повярва, че сме двойка и все пак ридаеш, сякаш съм те наранил. Нараних ли те? Джулиън никога няма да ми прости.

Името на Джулиън едва не я уби. Тя се отпусна върху леглото, прегърнала коленете си.

— Джулиън трябва да се справя с толкова много неща — каза тя. — Не мога да допусна да се тревожи за мен. За връзката ми с Камерън.

Наум тя се извини на Камерън Ашдаун, който наистина не бе направил нищо лошо.

— Не е добра връзка. Не е здравословна. Но всеки път щом сложа край, след време отново се връщам към нея. Трябва да престана. И искам Джулиън да не трябва да се тревожи за това. И така вече има толкова много неща — Клейвът ще разследва последиците от смъртта на Малкълм, това, че се замесихме с Двора…

— Шшт. — Марк се настани до нея. — Разбирам.

Протегна се, издърпа едно одеяло и пред учудените очи на Ема го обви около раменете им.

Мислите й се върнаха към Дивия лов, към Марк и Кийрън, подслонили се някъде, плътно загърнати в наметалата си, за да пропъдят студа.

Марк проследи очертанията на скулите й с пръсти, ала това бе приятелски жест. Горещината в целувката им си беше отишла. И Ема се радваше, че е така. Струваше й се нередно да изпитва нещо такова, дори то да бе само бледа сянка на истинското, с другиго, освен с Джулиън.