Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън все още стискаше Кит за ръката, макар той да не правеше никакви опити да избяга. Оглеждаше се наоколо с копнеж, който го караше да изглежда съвсем млад… Джулиън често забравяше, че Кит бе на годините на Тай. Сините му очи, ясни и с цвета на небето, без следа от зеления оттенък в очите на Блекторновци, обхождаха Пазара, попивайки всичко.

Редиците сергии бяха осветени от факли, чиито пламъци горяха в златно, синьо и отровнозелено. Пълзящи растения, по-пищни и уханни от олеандър и цветове на джакаранда, се спускаха на водопади отстрани по сергиите. Красиви елфически момичета и момчета танцуваха на музиката на дървени флейти. Отвсякъде се носеха гласове, които ги викаха да дойдат и да купят, да дойдат и да купят . Изложени бяха оръжия и украшения, и стъкленици с отвари и прахчета.

— Насам — каза Кит и издърпа ръката си.

Джулиън тръгна след него. Усещаше погледите, които ги следваха, и се зачуди дали бе защото Кит имаше право — наистина изглеждаше като ченге или поне свръхестествената версия на ченге. Той беше ловец на сенки, открай време беше ловец на сенки. Не можеш да се отърсиш така лесно от природата си.

Бяха стигнали покрайнините на Пазара, където светлината бе по-слаба и можеше да се видят белите линии върху асфалта под тях, издаващи, че през деня това място беше паркинг.

Кит отиде до най-близката сергия, където една фея седеше пред знак, рекламиращ предсказване на бъдещето и любовни отвари. Тя вдигна очи, когато го видя да се приближава, и грейна.

— Кит! — Носеше опърпана бяла рокля, която подчертаваше бледосинята й кожа, острите връхчета на ушите й се подаваха измежду лавандуловите кичури на косата й. Тънки верижки от сребро и злато се полюшваха около шията и ръцете й. Тя впери яростен поглед в Джулиън. — Той какво прави тук?

— Нефилимът е окей, Хаясинт — увери я Кит. — Аз гарантирам за него. Просто иска да купи нещо.

— Че кой не иска — промърмори феята и хвърли лукав поглед на Джулиън. — Хубавичък си. Очите ти имат почти същия цвят като мен.

Джулиън дойде по-близо до сергията. В моменти като този му се искаше повече да го бива във флиртуването. Само че изобщо не го биваше. През целия си живот нито веднъж не бе усетил дори искрица привличане към което и да е друго момиче освен Ема, така че това бе нещо, на което никога не се бе научил.

— Търся отвара, която да изцели лудостта у един ловец на сенки — каза той. — Или поне да спре симптомите за известно време.

— Каква лудост по-точно?

— Бил е изтезаван в Дворовете на феите — заяви Джулиън направо. — Умът му е бил прекършен от халюцинациите и отварите, с които го измъчвали.

— Ловец на сенки с предизвикана от феите лудост? Я виж ти.

В гласа й се долавяше скептицизъм и Джулиън се залови да обясни ситуацията и състоянието на чичо Артър, без да използва името му. Факта, че епизодите на прояснение идваха и си отиваха. Факта, че понякога настроенията му го правеха мрачен и жесток. Това, че невинаги разпознаваше семейството си. Описа отварата, която Малкълм им приготвяше, когато все още му вярваха и смятаха, че е техен приятел.

Не че го спомена по име.

Когато приключи, феята поклати глава.

— Трябва да се обърнеш към някой магьосник. Те си имат вземане-даване с ловците на сенки. Аз не го правя. Нямам никакво желание да си навлека неприятности с някой от Дворовете или с Клейва.

— Не е нужно никой да научава за това — увери я Джулиън. — Ще ти платя добре.

— Дете. — В гласа й се долавяше нотка на съжаление. — Мислиш си, че можеш да опазиш нещо в тайна от целия Долен свят? Мислиш си, че Пазарът вече не кипи от новината за гибелта на Пазителя и смъртта на Джони Рук? От факта, че вече си нямаме върховен магьосник? Изчезването на Анселм Найтшейд… въпреки че беше ужасен мъж… — Тя поклати глава. — Не биваше да идваш тук. Не е безопасно за никого от двама ви.

Кит изглеждаше объркан.

— Имаш предвид него — каза той, кимвайки към Джулиън. — Не е безопасно за него.

— Нито за теб, мъничкия ми — разнесе се дрезгав глас зад тях.

Двамата се обърнаха и видяха пред себе си нисък мъж с болезнено белезникава кожа. Носеше сив вълнен костюм от три части, в който сигурно се пържеше от жега в това горещо време. Косата и брадата му бяха тъмни и грижливо оформени.

— Барнабас — примига Кит. Джулиън забеляза как Хаясинт се сви лекичко зад сергията си. Зад Барнабас се беше събрала малка тълпа.

Ниският мъж пристъпи напред.

— Барнабас Хейл — представи се и протегна ръка. В мига, в който пръстите му се обвиха около тези на Джулиън, той усети как мускулите му се напрягат. Единствено слабостта на Тай към гущерите и змиите и това, че неведнъж му се беше налагало да ги изнася от Института и да ги изхвърля в тревата навън, му попречи да дръпне ръката си.