Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Клеъри се засмя тихичко.

— Благодаря ти, Марк.

— Син е на краля на тъмните феи — каза Марк. — Кралят има петдесет синове. И те до един се домогват до престола. На краля му е втръснало от тях. Дължеше услуга на Гуин и му се отплати, давайки му Кийрън. Като да му подари меч или куче.

— Доколкото разбирам — рече Джейс, — Кийрън е дошъл при теб и ти е предложил помощта си, против волята на елфите. Изложил се е на огромна опасност, за да ти помогне.

Вероятно не би трябвало да се учудва, че Джейс знае всичко това. Ема често споделяше с Клеъри.

— Беше ми длъжник. Той беше причината онези, които обичам, да бъдат наранени толкова жестоко.

— И все пак — каза Джейс, — възможно е да се съгласи да отговори на въпросите ни. Особено ако му кажем, че ти не възразяваш.

Марк не отговори. Клеъри целуна Джейс по бузата, прошепна нещо в ухото му и излезе от стаята. Джейс я проследи с поглед, изражението му беше омекнало за миг. Марк усети как го жегва ревност. Зачуди се дали един ден и той щеше да има същото с някого, начина, по който те си пасваха, милата игривост на Клеъри и силата и сарказма на Джейс. Зачуди се дали двамата с Кийрън изобщо си бяха пасвали някога. Дали би си паснал с Кристина, ако нещата бяха различни.

— Какво искате да го попитате? — каза на глас.

— Някои въпроси за кралицата и за краля — отвърна Джейс и при вида на нетърпеливия жест на Марк, добави: — Ще ти кажа мъничко, въпреки че не би трябвало да ти казвам нищо. Клейвът ще ми отреже главата, ако научи. — Той въздъхна. — Себастиан Моргенстърн е оставил в един от Дворовете на елфите оръжие. Оръжие, което може да унищожи всички ни, всички нефилими.

— Какво прави то? — попита Марк.

— Не знам. Именно това се опитваме да открием. Знаем обаче, че е смъртоносно.

Марк кимна.

— Според мен Кийрън ще ви помогне. Мога също така да ви дам списък с имената на онези в царството на елфите, които вероятно биха били доброжелателно настроени към каузата ви, защото повечето определено няма да бъдат. Не мисля, че осъзнавате точно колко силно ви ненавиждат. Ако наистина имат подобно оръжие, надявам се да го намерите, защото те изобщо няма да се поколебаят да го използват и няма да проявят и капчица милост към вас.

Джейс го изгледа изпод златисти ресници, които толкова приличаха на тези на Кит. Погледът му беше зорък и спокоен.

— Милост към нас ? Ти си един от нас.

— Зависи кого попиташ — каза Марк. — Имаш ли лист и химикалка. Ще започна с имената…

Чичо Артър твърде отдавна не бе излизал от таванската стая, където спеше, ядеше и работеше. Джулиън сбърчи нос, докато се качваше по тесните стъпала — въздухът бе по-спарен от обикновено, натежал от миризмата на стара храна и пот. Сенките бяха гъсти. Самият Артър беше сянка, прегърбен над бюрото си, на светлината от руническия камък на перваза над него. Изобщо не реагира на появата на Джулиън и Даяна.

— Артър — каза Даяна. — Трябва да говорим с теб.

Артър се обърна бавно в стола си. Джулиън почувства как погледът му се плъзна по Даяна, а после по него.

— Госпожице Уейбърн — каза най-сетне. — Какво мога да направя за теб?

Даяна и друг път бе придружавала Джулиън в посещенията му на тавана, макар и рядко. Сега, когато Марк и Ема знаеха истината за положението, Джулиън най-сетне можеше да й признае онова, с което и двамата бяха наясно, но никога не бяха изричали на глас.

В продължение на години, откакто беше на дванайсет, Джулиън носеше в себе си знанието, че чичо му Артър е луд, умът му — смазан по време на пленничеството му в Двора на феите. Имаше периоди на просветление, подпомагани от лекарството, което Малкълм Фейд му беше давал, но те не траеха дълго.

Ако Клейвът научеше истината, Артър за броени минути щеше да изгуби мястото си като глава на Института и най-вероятно щеше да се озове заключен във Василиас, без право да излиза или да приема посетители. В негово отсъствие, без възрастен Блекторн, който да ръководи Института, децата щяха да бъдат разделени, изпратени в Академията в Идрис, разпръснати по света. Твърдата решимост на Джулиън да не го допусне бе довела до пет години, прекарани в пазене на тайни, пет години, прекарани в криене на Артър от света и на света от Артър .

Понякога се питаше дали постъпва правилно с чичо си. Ала нима имаше значение? Така или иначе, той щеше да защитава братята и сестрите си. Би пожертвал Артър за тях, ако се наложеше, а ако по-късно угризенията започнеха да го будеха посред нощ, обзет от паника и борещ се за въздух, щеше да се научи да живее с това.