Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Ала смъртта на един магьосник разваля направените от него магии — възрази Ема. Мислите й се насочиха към Кит. Защитните магии, с които Малкълм беше обградил дома на семейство Рук, бяха изчезнали в мига, в който той загина. След броени часове мястото беше нападнато от демони. — След като той умря, отидохме в къщата му, за да потърсим доказателства за това, какво е правил. От мястото бе останала само купчина изгорели отломки.

Джейс беше изчезнал под масата. Появи се отново миг по-късно, стиснал Чърч, котарака, който живееше в Института на непълен ден. Чърч беше протегнал лапи право напред и изглеждаше ужасно доволен.

— И ние мислехме същото — каза Джейс, слагайки котарака в скута си. — Но според Магнус имало магии, които се задействат от смъртта на един магьосник.

Ема впери свиреп поглед в Чърч. Знаеше, че котаракът някога бе живял в Нюйоркския институт, но й се струваше грубо да проявява толкова отявлено предпочитание. Легнал по гръб в скута на Джейс, той мъркаше и не й обръщаше никакво внимание.

— Като аларма — каза Джулиън, — която се задейства, когато вратата се отвори.

— Да. Само че в този случай смъртта е отворената врата — отвърна Даяна.

— И какво е решението? — попита Ема.

— Вероятно ще се нуждаем от тялото му, за да изключим магията, така да се каже — обясни Джейс. — Няма да е зле и ако имахме някаква идея как го е направил.

— Останките от средоточието бяха щателно преровени — каза Клеъри. — Но утре ще прегледаме къщата на Малкълм просто за да сме сигурни.

— Останали са само отломки — предупреди ги Джулиън.

— Отломки, които скоро ще трябва да бъдат разчистени, преди мунданите да са ги забелязали. — Скрити са с магия, но то е временно. Това означава, че мястото ще остане необезпокоено само още няколко дни.

— Пък и няма нищо лошо да хвърлим един последен поглед — допълни Джейс. — Особено след като Магнус ни даде някои идеи какво точно да търсим. — Той почеса ухото на Чърч, но не навлезе в подробности.

— Черната книга е могъщ некромантски предмет — заяви Съвършения Диего. — Възможно е да предизвиква смущения, каквито дори не можем да си представим. Да тласка демоните, обитаващи най-непрогледните морски дълбини, да изпълзят на брега, поставяйки мунданите в опасност. Няколко от тях вече са изчезнали от кея.

— Така че — добави Джейс, — утре тук пристига екип центуриони…

— Центуриони? — В очите на Джулиън лумна паника, изражение на страх и уязвимост, което, предполагаше Ема, само тя можеше да види и което изчезна почти светкавично. — Защо?

Центуриони. Елитни ловци на сенки, които се обучаваха в Сколоманса, училище, вдълбано в скалите на Карпатите и заобиколено от ледено езеро. Те изучаваха езотерични науки и бяха експерти по елфите и Студения мир.

Както и очевидно по морските демони.

— Това е отлична новина — заяви Съвършения Диего. Естествено , че щеше да го каже, помисли си Ема, а той докосна самодоволно значката на рамото си. — Те ще открият и тялото, и книгата.

— Да се надяваме — каза Клеъри.

— Но ти вече си тук, Клеъри. — Гласът на Джулиън беше измамливо мек. — Ти и Джейс… ако доведете Саймън и Изабел, Алек и Магнус, бас държа, че бързо ще намерите тялото.

Не иска наоколо да се навъртат непознати , помисли си Ема. Хора, които щяха да си завират носа в работите на Института, да настояват да говорят с чичо Артър. Джулиън бе успял да опази тайните на Института през всичко, случило се с Малкълм, а ето че сега отново ги грозеше опасност, този път — от някакви си непознати центуриони.

— С Клеъри се отбихме само за малко — обясни Джейс. — Не можем да останем, за да помогнем в търсенето, макар че би ни се искало. Имаме мисия от Съвета.

— Каква мисия? — попита Ема. Какво би могло да бъде по-важно от това, да намерят Черната книга, да разчистят веднъж завинаги бъркотията, която Малкълм беше оставил след себе си?

Ала по погледите, които Джейс и Клеъри си размениха, Ема разбра, че съществуват цял куп по-важни неща, които тя не може дори да си представи. Не успя обаче да потисне горчивината, изригнала за миг в нея, желанието да беше мъничко по-голяма, за да бъде равна на Джейс и Клеъри, да знае тайните им и тайните на Съвета.

— Толкова съжалявам — каза Клеъри. — Ала наистина не можем да останем.

— Значи, дори няма да бъдете тук? — попита Ема. — Докато всичко това се случва и в Института ни нахълтват…

— Ема — каза Джейс. — Знаем, че сте свикнали да бъдете сами и необезпокоявани тук. Да трябва да отговаряте единствено пред Артър.