Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Срещу Даяна и Диего седяха двама души, които Ема прекрасно познаваше: Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, които оглавяваха Нюйоркския институт, макар че, когато Ема се беше запознала с тях, те бяха тийнейджъри, на възрастта, на която беше самата тя сега. Джейс беше изтъкан от разчорлена златна красота, а Клеъри имаше червена коса, упорити зелени очи и измамно деликатно лице. Тя притежаваше желязна воля, както Ема знаеше много добре.

Клеъри скочи на крака с грейнало лице, а Джейс се облегна в стола си с усмивка.

— Върнахте се! — възкликна тя и се втурна към Ема. Беше облечена с дънки и износена тениска с надпис ПРОИЗВЕДЕНО В БРУКЛИН, която някога вероятно беше принадлежала на най-добрия й приятел, Саймън. Изглеждаше носена и мека, точно като тениските, които Ема често си отмъкваше от Джулиън и отказваше да му върне. — Как мина с демона сепия?

Ема не можа да отговори, защото в този миг Клеъри я сграбчи в прегръдка.

— Страхотно — заяви Марк. — Наистина страхотно. Толкова са пълни с течност, сепиите.

Изглеждаше истински доволен от това.

Клеъри пусна Ема и се намръщи при вида на демонската кръв, морската вода и неопределимата слуз, които бяха полепнали по блузата й.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Аз мисля да ви приветствам с добре дошли от тук — помаха им Джейс. — Откъм вас се носи смущаваща миризма на калмари.

Разнесе се кискане, което бързо беше потиснато. Ема вдигна поглед нагоре и видя между пречките на балкона на горното ниво да се полюшват крака. Развеселена, тя разпозна дългите крака на Тай и пъстрите чорапи на Ливи. На горното ниво в библиотеката имаше кътчета, които бяха съвършени за подслушване — не помнеше колко от срещите на Андрю Блекторн двамата с Джулиън бяха подслушвали като малки, попивайки информацията и наслаждавайки се на чувството за собствената си важност, задето и те присъстват на тях.

Тя хвърли кос поглед към Джулиън и видя, че и той беше забелязал Тай и Ливи, видя и точния миг, в който реши, също като нея, да не ги издава. Знаеше точно какво се случва в главата му — прочете го в усмивчицата, подръпнала устните му. Странно, колко прозрачен беше за нея в мигове като този, когато не опитваше да се предпази, и колко трудно й беше да разбере какво мисли, когато решеше да го скрие.

Кристина се приближи до Диего и го докосна нежно по рамото. Той целуна китката й. Ема видя как Марк ги стрелна с поглед, изражението му беше непроницаемо. През последните две седмици Марк беше говорил с нея за много неща, но не и за Кристина. Никога за Кристина.

— Е, колко морски демона стават с този? — попита Даяна. — Общо?

Тя им махна да седнат и те се настаниха около масата с жвакане; Ема беше до Марк, срещу Джулиън, който отговори спокойно, сякаш от него изобщо не капеше демонска кръв върху лъснатия под.

— Няколко по-малки миналата седмица, но това е нормално, когато има буря. Вълните ги изхвърлят на брега. Патрулирахме на няколко пъти, Ашдауновци обикаляха по на юг. Мисля, че се погрижихме за всичките.

— Този беше първият наистина голям — обади се Ема. — Искам да кажа, досега съм виждала само няколко с такива размери. Те обикновено не излизат от океана.

Джейс и Клеъри се спогледаха.

— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Ема. — Да не би да колекционирате особено големи морски демони, за да украсите стените на Института или нещо такова?

Джейс се приведе напред, подпрял лакти на масата. Имаше спокойно, котешко лице и непроницаеми кехлибарени очи. Веднъж Клеъри бе казала, че когато го видяла за първи път, си помислила, че прилича на лъв. Ема също го виждаше — лъвовете изглеждаха толкова спокойни и почти мързеливи, докато не изригнеха в действие.

— Май трябва да поговорим защо сме тук.

— Мислех, че сте тук заради Кит — каза Джулиън. — Понеже е Херондейл и така нататък.

Откъм горното ниво долетя шумолене и далечно мърморене. През последните няколко нощи Тай спеше пред вратата на Кит — странно държание, което никой не беше изкоментирал. Ема предполагаше, че Тай намира Кит за необикновен и интересен, така както някога намираше пчелите и гущерите за необикновени и интересни.

— Отчасти — отвърна Джейс. — Идваме направо от заседание на Съвета в Идрис. Ето защо ни отне толкова дълго да се появим, въпреки че, щом научих за Кит, исках да дойдем възможно най-бързо. — Той се отпусна назад и преметна ръка върху облегалката на стола. — Няма да се изненадате да научите, че доста обсъждахме ситуацията с Малкълм.