Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Само ако знаеше. Но това беше невъзможно.

Джейс продължи:

— Ала целта на един Институт не е само да централизира дейността на Клейва, но и да приема ловци на сенки, на които се налага да отседнат в чужд град. Тук има петдесет стаи, които никой не използва. Така че, ако не съществува основателна причина да не могат да дойдат…

Думите увиснаха във въздуха. Диего сведе поглед към ръцете си. Той не знаеше истината за Артър, но Ема подозираше, че се досеща.

— Може да ни кажете — увери ги Клеъри. — Ще го запазим в пълна тайна.

Само че тайната не беше на Ема. Тя се въздържа да не погледне към Марк, Кристина, Даяна или Джулиън — единствените около масата, които знаеха истината за това, кой действително ръководи Института. Истина, която трябваше да остане скрита от центурионите, които щяха да бъдат длъжни да докладват на Съвета.

— Напоследък чичо Артър не е добре, както, предполагам, знаете — каза Джулиън, махвайки към празния стол, където би трябвало да седи главата на Института. — Тревожех се, че присъствието на центурионите би могло да влоши състоянието му, но като се има предвид важността на мисията им, разбира се, че ще се погрижим да бъдат настанени възможно най-удобно.

— От Тъмната война насам Артър страда от пристъпи на главоболие и болка в старите си рани — добави и Даяна. — Аз ще посреднича между него и центурионите, докато той се почувства по-добре.

— Наистина няма за какво да се тревожите — обади се Диего. — Те са центуриони, дисциплинирани войници, научени да спазват реда. Няма да вдигат щури купони, нито ще имат неуместни очаквания. — Той обви ръка около Кристина. — Радвам се, че ще се запознаеш с някои от приятелите ми.

Кристина му се усмихна и Ема не можа да се сдържи да не хвърли поглед към Марк, за да види дали ги гледа по онзи начин, по който го правеше често… начин, който я караше да се чуди как бе възможно Джулиън да не го вижда. Рано или късно, той щеше да го забележи и тогава щеше да има доста неловки въпроси за отговор.

Ала този ден нямаше да бъде днес, защото в един момент през последните няколко минути Марк се беше измъкнал безшумно от библиотеката.

Марк свързваше различните стаи в Института с различни чувства, повечето от тях — нови, появили се след завръщането му. Библиотеката със самодивското дърво го изпълваше с напрежение. В преддверието, където се беше изправил срещу Себастиан Моргенстърн преди много години, го полазваха тръпки и кръвта му кипваше.

В собствената си стая се чувстваше самотен. В стаята на близнаците, както и в тази на Дру или пък на Тави можеше да се изгуби в усещането отново да бъде техен по-голям брат. В стаята на Ема се чувстваше в безопасност. Стаята на Кристина беше забранена за него. В стаята на Джулиън се чувстваше виновен. А в тренировъчната стая се чувстваше като ловец на сенки.

Несъзнателно се беше отправил именно натам още в мига, в който излезе от библиотеката. Все още му беше прекалено трудно да свикне с начина, по който ловците на сенки криеха емоциите си. Как можеха да понесат един свят, в който Хелън беше изпратена в изгнание? Той едва издържаше; всеки ден копнееше за сестра си. И все пак те всички биха го изгледали учудено, ако беше проплакал от скръб или бе рухнал на колене. Знаеше, че Джулс не иска центуриони в Института… ала изражението му почти не се бе променило. Елфите може и да говореха с гатанки, да мамеха и да заговорничеха, но не криеха честната си болка.

Това бе достатъчно, за да го изпрати при оръжията, ръцете му бяха нетърпеливи за каквото и да било оръжие, което да му позволи да се изгуби в тренировка. Някога Даяна притежаваше оръжеен магазин в Идрис и в Института винаги имаше безукорно подреден избор от оръжия, с които да тренират: едноостри гръцки махайри, викингски спати, двуостри клеймори, цвайхендери и дървени японски бокени, които се използваха единствено в тренировка.

Мислите му се насочиха към оръжията на феите. Към меча, който носеше в Дивия лов. Феите не използваха нищо, направено от желязо, защото оръжия и инструменти, изработени от желязо, ги разболяваха. Мечът, който бе носил в Лова, бе направен от рог и бе лек в ръката му. Лек като елфическите стрели, които бе изпращал с лъка си. Лек като вятъра под копитата на коня му, като въздуха около него, когато яздеше.

Взе един клеймор от полицата и го завъртя изпитателно в ръката си. Усети, че е изкован от стомана (не съвсем желязо, ала все пак — желязна сплав), макар да нямаше същата реакция към желязото, каквато имаха пълнокръвните елфи.