Кассандра Клэр: Повелител на сенките

— Щастлива съм, Джулс — заяви Ема. Какво беше още една лъжа сред многото? Не бе от онези, които лъжеха с лекота, но започваше да се научава. Открила бе, че когато безопасността на онези, които обича, зависи от това, умееше да лъже. — Така… така е по-благоразумно и по-безопасно и за двама ни.

Линията на нежната му уста окоравя.

— Не е…

Ема ахна. Една гърчеща се фигура се надигна зад Джулиън — имаше цвета на петрол, разлян във вода, пипалата й, поръбени сякаш с реси, бяха вкопчени в една от спиците на колелото. Пастта й бе зейнала широко, съвършен кръг, обрамчен от множество зъби.

— Джулс! — изкрещя Ема и скочи от кабинката, улавяйки се за една от тънките железни пречки, които минаваха между спиците. Увиснала на една ръка, тя замахна с Кортана. Чудовището се дръпна назад, но острието се заби в него и то изрева. Плисна демонска кръв и Ема извика, когато тя я опръска по шията, изгаряйки кожата й.

В заобленото и набраздено тяло на създанието се заби нож. Ема се изтегли върху една от спиците и когато се огледа, видя Джулиън, застанал на ръба на кабинката, стиснал следващия нож в ръката си. Прицели се и ножът полетя…

Само за да се удари с дрънчене в дъното на една празна кабинка. Невероятно бърз, демонът бе изчезнал от погледите им. Ема го чу да пъпли надолу, по плетеницата от метални пречки, от които се състоеше вътрешността на колелото.

Тя прибра Кортана в ножницата и запълзя по дължината на спицата, насочвайки се към дъното на колелото. Светодиодните лампи около нея изригнаха в пурпурно и златно.

Ръцете й бяха изцапани с кръв — демонска и нейната собствена, и се хлъзгаха. В рязък контраст, гледката от колелото беше красива, морето и пясъкът се разстилаха във всички посоки около нея, сякаш висеше от ръба на света.

Усещаше вкус на кръв в устата си, и сол. Под себе си виждаше Джулиън, излязъл от кабинката, да слиза по една от по-ниските спици. Той вдигна очи към нея и посочи нагоре. Ема проследи линията на ръката му и видя, че демонът почти бе стигнал до центъра на виенското колело.

Размахваше пипала и блъскаше по колелото. Ема усещаше вибрациите чак в костите си. Изви глава, за да види какво прави чудовището, и почувства, че се вледенява — в центъра на съоръжението имаше масивен болт, който задържаше колелото на мястото му. Демонът се опитваше да измъкне болта. Ако успееше, цялата конструкция щеше се изтръгне от опората си и да се търкулне по кея като откъснало се велосипедно колело.

Ема не хранеше никакви илюзии, че който и да било, намиращ се на колелото, както и хората, стоящи наблизо, ще да оцелее. То щеше да рухне, смазвайки всички под себе си. Демоните се хранеха от разрухата, от енергията на смъртта. Чудовището щеше да пирува.

Виенското колело се олюля. Създанието беше обвило пипалата си около железния болт и го въртеше. Ема удвои скоростта, с която пълзеше, но беше прекалено далеч. Джулиън беше по-близо, ала тя знаеше какви оръжия носи: два ножа, които вече беше хвърлил, и серафимски ками, които не бяха достатъчно дълги, за да достигнат демона.

Джулиън вдигна очи към нея, докато изпъваше тялото си по протежение на металната пречка, след което обви лявата си ръка, за да се закрепи, и протегна другата с разперени пръсти.

Ема начаса разбра, без нито за миг да се зачуди, какво очаква от нея. Пое си дълбоко дъх и се пусна от спицата.

Политна надолу, към Джулиън, протегнала ръка към неговата. Пръстите им се сплетоха и тя го чу да ахва, когато пое тежестта й. Залюля се напред и надолу, лявата й ръка — сключена около неговата десница, докато с другата извади Кортана от ножницата. Инерцията на падането я понесе напред, запращайки я към средата на колелото.

Демонът тютида вдигна глава, когато Ема политна към него и за първи път тя видя очите му — овални, замъглени от защитно, огледално покритие. Те сякаш се разшириха, като човешки очи, когато Кортана се спусна към главата му, прорязвайки я и потъвайки дълбоко в мозъка му.

Пипалата му потръпнаха конвулсивно в последен предсмъртен спазъм, а после тялото му се отскубна от острието и се търкулна по една от спиците. Стигна до края й и падна.

На Ема й се стори, че чува плясък в далечината, ала нямаше време да мисли за това. Ръката на Джулиън стискаше здраво нейната и той я изтегляше нагоре. Ема прибра Кортана в ножницата, докато той я издърпваше нагоре, нагоре, върху спицата, където беше легнал, така че тя падна неловко, приземявайки се отчасти върху него.

Все още стискаше ръката й, дишайки тежко. Очите му срещнаха нейните, само за частица от секундата. Около тях колелото се въртеше, сваляйки ги към земята. Ема виждаше множеството мундани, блещукането на водата край брега, дори две глави, тъмнокоса и светлокоса, които биха могли да бъдат Марк и Кристина…