Кассандра Клэр - Повелител на сенките

В подножието на стълбите Даяна се обърна към него и каза тихо:

— Тази вечер трябва да отидеш на Пазара на сенките.

— Какво? — сепна се Джулиън. Пазарът на сенките беше забранен за нефилимите, освен ако не бяха на мисия и то само ако бяха пълнолетни. — С теб?

Даяна поклати глава.

— Аз не мога да отида там.

Джулиън не попита нищо повече. Между тях съществуваше неписаното правило, че Даяна си има своите тайни, и Джулиън не я притискаше да му ги разкрие.

— Несъмнено обаче ще има магьосници — каза тя. — Такива, които не познаваме и които биха се съгласили да запазят мълчание срещу съответното заплащане. Такива, които няма да разпознаят лицето ти. Както и феи. Та нали става дума за лудост, причинена от тях, не естествено състояние. Може би ще знаят как да поправят стореното. — Тя замълча за миг, замислена. — Вземи Кит със себе си. Той познава Пазара на сенките по-добре от всеки друг, когото бихме могли да помолим, пък и долноземците там му имат доверие.

— Той е още дете — възрази Джулиън. — И не е излизал от Института, откакто баща му умря. — Откакто беше убит, всъщност. Разкъсан на парченца пред очите му . — Сигурно ще му бъде трудно.

— Ще трябва да свикне да му е трудно — заяви Даяна с каменно изражение. — Сега той е ловец на сенки.

Заради ужасния трафик, на Джулиън и Кит им отне цял час, за да стигнат от Малибу до Олд Пасадина. Докато намерят къде да паркират, главата на Джулиън вече туптеше от болка, а това, че Кит не беше казал и дума, откакто бяха излезли от Института, определено не помагаше.

Дори и толкова късно след залез-слънце, на запад небето все още бе нашарено с пръски от алено и черно. Вятърът духаше от изток, което означаваше, че дори насред града можеше да вдъхнеш мириса на пустиня: пясък и чакъл, кактуси и койоти, и парливия дъх на пелин.

Кит скочи от колата в мига, в който Джулиън угаси двигателя, сякаш не можеше да понесе да остане до него и миг по-дълго. Когато бяха наближили отбивката от магистралата, отвеждаща до някогашната къща на семейство Рук, Кит го беше попитал дали може да минат оттам, за да си вземе някои дрехи. Джулиън бе отговорил, че не може, понеже не е безопасно, особено нощем. Кит го беше изгледал така, сякаш Джулиън му беше забил нож в гърба.

Джулиън бе свикнал с мрънкане и цупене, и приказките, че го мразят. Имаше четирима по-малки братя и сестри. Ала в яростния поглед на Кит имаше особено майсторство. Той наистина го мислеше.

Сега, докато Джулиън заключваше колата, Кит изсумтя.

— Изглеждаш като ловец на сенки.

Джулиън се погледна. Дънки, ботуши, ретро блейзър, който му беше подарък от Ема. Тъй като от руните за магическо прикритие нямаше особена полза на Пазара, се бе видял принуден да издърпа ръкава си надолу, за да скрие руната с окото, и да вдигне яката си над крайчетата на Знаците, които иначе биха се подавали изпод ризата му.

— Какво? — попита той. — Знаците ми не се виждат.

— Не е и нужно — отвърна Кит отегчено. — Приличаш на ченге. Вие всичките приличате на ченгета.

Главоболието на Джулиън се усили.

— Е, какво предлагаш?

— Остави ме да отида сам. Те ме познават и ми имат доверие. Ще отговорят на въпросите ми и ще ми продадат всичко, което поискам. — Той протегна ръка. — Естествено, ще имам нужда от пари.

Джулиън го зяпна невярващо.

— Не мислеше наистина, че това ще се получи, нали?

Кит сви рамене и прибра ръката си.

— Би могло.

Джулиън се отправи към уличката, водеща до Пазара на сенките. Беше идвал тук само веднъж, преди години, но си го спомняше прекрасно. Пазари на сенките се бяха нароили след Студения мир, начин за долноземците да въртят търговия, далеч от очите на новите закони.

— Нека отгатна. Планът ти е бил да вземеш пари от мен, да се престориш, че отиваш на Пазара, и да се качиш на някой автобус, отиващ извън града.

— Всъщност планът ми беше да взема пари от теб, да се престоря, че отивам на Пазара, и да се кача на Метролинк — отвърна Кит. — Вече има влакове, които пътуват извън града. Голям напредък, нали се сещаш. Опитай се да не изоставаш толкова.

Джулиън се почуди за миг как ли би реагирал Джейс, ако удушеше Кит. Поколеба се дали да не изрече тази мисъл на глас, но междувременно бяха стигнали до края на уличката, където въздухът проблясваше лекичко. Джулиън улови Кит за ръката и го дръпна, така че двамата минаха едновременно.

Излязоха от другата страна, право в сърцето на Пазара на сенките. Около тях грееха ярки светлини, скриващи звездите над главите им. Дори луната приличаше на бледа сянка.