Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кожата на Барнабас не беше бледа — тя беше като броня от застъпващи се белезникави люспи. Очите му бяха жълти и гледаха Джулиън развеселено, сякаш очакваше да прибере рязко ръката си. Люспите до кожата на Джулиън бяха като гладки, студени камъчета; не бяха слузести, но усещането бе, сякаш би трябвало да бъдат. Джулиън задържа ръката му в продължение на няколко дълги мига, преди да я пусне.

— Ти си магьосник.

— Никога не съм твърдял нещо друго — отвърна Барнабас. — А ти си ловец на сенки.

Джулиън въздъхна и вдигна ръкава си на мястото му.

— Предполагам, че нямаше кой знае какъв смисъл да се опитвам да го скрия.

— Никакъв — потвърди Барнабас. — Повечето от нас могат да разпознаят един нефилим в мига, в който го зърнат, пък и всички говорят за младия господин Рук. — Той обърна очите си със зеници като тесни процепи към Кит. — Съжалявам за баща ти.

Кит кимна лекичко.

— Барнабас притежава Пазара на сенките — обясни той. — Или поне притежава земята, на която е разположен, и събира наема за сергиите.

— Точно така — каза Барнабас. — Поради което ще разберете, че говоря напълно сериозно, когато настоявам да си вървите.

— Не създаваме проблеми — каза Джулиън. — Дойдохме по работа.

— Нефилимите нямат работа на Пазара на сенките — отсече Барнабас.

— Според мен ще откриеш, че имат — каза Джулиън. — Един мой приятел неотдавна купи от тук стрели. Оказаха се отровни. Някаква идея за това?

Барнабас размаха месест пръст пред него.

— Ето за какво говоря. Не можете да го изключите, дори да искате, тази ваша убеденост, че имате право да задавате въпроси и да определяте правилата.

— Само че те наистина определят правилата — изтъкна Кит.

— Кит — каза Джулиън с крайчеца на устните си. — Не помагаш.

— Един мой приятел изчезна преди няколко дни — заяви Барнабас. — Малкълм Фейд. Някаква идея за това ?

Откъм множеството зад него се разнесе шушукане. Джулиън стисна юмруци до тялото си. Ако беше сам, нямаше да се безпокои — лесно можеше да се отскубне от тълпата и да се върне при колата. Ала сега трябваше да защитава Кит и това щеше да усложни нещата.

— Виждаш ли? — каза Барнабас. — За всяка тайна, която си мислиш, че знаеш, ние знаем друга. Знам какво се случи с Малкълм.

— А знаеш ли какво направи той? — попита Джулиън, очевидно полагайки усилия да контролира гласа си. Малкълм беше убиец, масов убиец. Убивал бе както мундани, така и долноземци. Несъмнено семейство Блекторн не можеха да бъдат обвинявани за неговата смърт. — Знаеш ли защо се случи?

— Виждам просто още един долноземец, загинал от ръцете на нефилимите. Както и Анселм Найтшейд, затворен заради мъничко магия. Какво следва? — Той се изплю в краката му. — Може и да е имало време, когато търпях нефилими на Пазара. Нямах нищо против да им прибирам парите. Но това време отмина. — Погледът на магьосника се плъзна към Кит. — Върви си. И вземи нефилимския си приятел със себе си.

— Не ми е приятел — заяви Кит. — А аз не съм като тях, аз съм като вас…

Барнабас поклати глава. Хаясинт ги гледаше с широко отворени очи, сплела пръстите на сините си ръце под брадичката си.

— Задава се мрачно време за ловците на сенки — каза Барнабас. — Ужасно време. Силата им ще бъде смазана, могъществото им — стъпкано в пръстта, а кръвта им ще рукне като вода в речните корита на света.

— Достатъчно — отсече Джулиън рязко. — Стига си го плашил.

— Ще си платите за Студения мир — каза магьосникът. — Мракът наближава и от все сърце те съветвам, Кристофър Херондейл, да стоиш далеч от Институти и ловци на сенки. Скрий се, както направи баща ти и неговият баща преди него. Само така ще бъдеш в безопасност.

— Откъде знаеш кой съм? — попита Кит. — Откъде знаеш истинското ми име?

Джулиън за първи път го чуваше да признава, че Херондейл бе истинското му име.

— Всички го знаят — каза Барнабас. — От дни насам на Пазара се говори само за това. Не забеляза ли как те зяпат всички, когато се появи?

Значи, не се бяха взирали в Джулиън. Или поне не само в него. Не че това бе кой знае каква утеха, помисли си Джулс, не и с изражението, изписало се върху лицето на Кит.

— Мислех си, че бих могъл да се върна тук — промълви Кит. — Да поема сергията на баща ми. Да работя на Пазара.

Раздвоен език се показа между устните на Барнабас.

— Родиш ли се ловец на сенки, винаги си оставаш ловец на сенки — заяви той. — Не можеш да отмиеш заразата от кръвта си. За последен път ти казвам, момче — махай се от Пазара. И не се връщай.