Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Магнус отново хвърли поглед към стената и поклати глава.

— Най-добре го дай на мен. Аз ще се погрижа да бъде изпратено.

Кристина се поколеба.

— Няма да го прочета — добави той подразнено. — Обещавам.

Кристина остави шишето, намери хартия, писалка и стили и надраска съобщение с рунически подпис, преди да го сгъне и да го подаде на Магнус, който подсвирна тихичко, виждайки името на получателя отгоре.

— Сигурна ли си?

Кристина кимна с решителност, каквато не изпитваше.

— Абсолютно.

— Ема. — Джулиън почука на вратата й. Или поне мислеше, че е нейната врата — никога не бе влизал в стаята на Ема в Лондонския институт. — Ема, спиш ли? Знам, че е късно.

Чу я как го повика да влезе, гласът й беше приглушен от дебелата дървена врата. Отвътре стаята й приличаше на неговата — малка, с масивни викториански мебели. Леглото бе солидно, с колони и копринен балдахин.

Ема лежеше върху покривката, облечена в избеляла от пране тениска и долнище на пижама. Претърколи се на една страна и му се усмихна.

Смазваща обич го връхлетя, като удар с юмрук в гърдите. Прибрала небрежно косата си, тя лежеше върху смачканото одеяло с чиния сладкиши до себе си, и Джулиън трябваше да спре за миг, за да си поеме дъх.

Тя размаха една сладка насреща му.

— Бананов сладкиш. Искаш ли?

Би могъл да прекоси стаята с няколко крачки. Би могъл да я вземе в прегръдките си и да я притисне до себе си. Би могъл да й каже колко много я обича. Ако бяха която и да било друга двойка, наистина би било толкова просто.

Ала за тях нищо никога нямаше да бъде лесно.

Ема го погледна озадачено.

— Всичко наред ли е?

Джулиън кимна, мъничко изненадан от собствените си чувства. Обикновено успяваше да се контролира по-добре.

Може би бе заради разговора с Магнус преди малко. Може би той му беше вдъхнал надежда.

Ако имаше нещо, което животът на Джулиън го беше научил, то бе, че нищо не бе по-опасно от надеждата.

— Джулиън . — Ема остави сладкиша в чинията и избърса трохите от ръцете си. — Моля те, кажи нещо.

Той се прокашля.

— Трябва да поговорим.

Ема простена и се тръшна върху възглавниците.

— Не и това.

Джулиън приседна в края на леглото, докато Ема разчисти покривката, слагайки настрани храната и нещата, които беше разглеждала (Джулиън зърна стара снимка на момиче, носещо оръжие, което приличаше на Кортана, и друга с четири момчета в дрехи от Едуардианската епоха край една река).

Когато приключи, тя отново избърса ръцете си и се обърна към него.

— Колко скоро трябва да се разделим? — Гласът й потреперваше лекичко. — Веднага след заседанието в Аликанте? Какво ще кажем на децата?

— Говорих с Магнус. Посъветва ме да се обърнем към инквизитора.

От Ема се откъсна слисано възклицание.

— Инквизитора? Главата на съвета, който прилага законите?

— Почти съм сигурен, че Магнус знае кой е инквизиторът — рече Джулиън. — Той е бащата на Алек.

— Като заплаха ли го каза? Да се предадем на Робърт Лайтууд или той ще го направи вместо нас? Но Магнус не би… не мога да си го представя да стори нещо такова. Той е твърде лоялен.

— Не е това — обясни Джулиън. — Магнус иска да ни помогне. Спомня си други парабатай като нас и… изтъкна, че никой от тях не се е обърнал към Клейва за помощ.

— Защото именно законите на Клейва го забраняват!

— Проблемът не е в закона — каза Джулиън. — Със закона бихме могли да се справим. Става дума за проклятието, което е причината законът изобщо да съществува… дори ако Клейвът не го знае. Ние обаче знаем.

Ема го погледна въпросително.

— Всички други парабатаи се страхували от Закона повече, отколкото от проклятието — обясни той. — Така че или се разделяли, или напускали Клейва, или криели ставащото с тях, докато не бъдели заловени, или проклятието не ги убиело. Магнус каза, че ще бъдем първите и това няма да убегне на Робърт. Спомена и още нещо. Робърт е бил изпратен в изгнание, защото преди години е бил един от Кръга. Изгнанието временно обезсилило парабатайската му връзка. Магнус го знае от Алек — връзката им отслабнала толкова, че Робърт дори не разбрал, когато парабатаят му умрял.

— Изгнание — гласът на Ема потрепери. — Изгнанието означава, че Клейвът те прокужда… нямаш никакъв избор…

— Само че инквизиторът е този, който определя условията на изгнанието — изтъкна Джулиън. — Именно Робърт реши, че Ейлийн може да остане с Хелън, когато тя бе изпратена в изгнание; Клейвът беше против това.