Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън.

Мъничко ме уплаши.

— Да, знам го — отвърна той и Ема се отпусна мъничко. Очите й бяха широко отворени и на Джулиън му се прииска да я целуна още по-силно отпреди, отчасти защото беше Ема и това означаваше, че е добра, и честна, и грижовна.

Каква ирония.

— То е просто заплаха — добави. — Блъф. Не бихме го направили наистина, ала не е нужно Робърт да узнава това.

Ема пусна ризата му.

— Прекалено страшна заплаха е — заяви тя. — Да унищожим парабатаите като явление би могло да разкъса самата материя на света на нефилимите.

— Нищо няма да унищожаваме. — Джулиън улови лицето й в шепите си. Кожата й беше мека до дланите му. — Ще оправим всичко това. Ще останем заедно. Заточението ще ни даде времето, от което се нуждаем, за да открием как да разкъсаме връзката. Ако може да бъде направено по начина на кралицата, значи, може да бъде направено и по друг начин. Проклятието беше като чудовище, гонещо ни по петите. Сега можем да си отдъхнем за малко.

Тя целуна дланта му.

— Звучиш толкова сигурен.

— Сигурен съм — заяви той. — Ема, напълно съм сигурен.

Повече не можеше да издържа. Взе я в скута си. Тя се отпусна в него, притиснала лице в извивката на шията му. Ръката й проследи яката на тениската му, там, където памукът докосваше кожата.

— Знаеш ли защо съм сигурен? — прошепна той, целувайки я по слепоочието, по бузата, която имаше вкус на сол. — Защото когато вселената възникнала, във взрив от огън и великолепие, било създадено всичко, което ще съществува някога. Душите ни са направени от този огън и това великолепие, от неговите атоми, от късчетата звезди. Душите на всички са направени от тях, ала вярвам, че нашите, моята и твоята, са родени от праха на една и съща звезда. Ето защо винаги сме били привличани един към друг като магнити, през целия си живот. Всички наши късчета принадлежат заедно. — Той я притисна до себе си. — Името ти, Ема, означава вселена , нали знаеш. Нима това не доказва, че съм прав?

От гърдите на Ема се откъсна хлипащ полусмях и като вдигна глава, тя го целуна с всичка сила. Тялото му потръпна, сякаш бе докоснал оголена жица. Всяка мисъл бе пропъдена от ума му, остана само звукът на дишането им в ушите му, усещането от ръцете й върху раменете му и вкусът на устните й.

Не можеше да издържи повече: търкулна се настрани, без да я пуска, така че сега двамата лежаха напряко върху покривката. Ръцете му се плъзнаха под широката й тениска и легнаха на кръста й, палците му проследяваха извивките на хълбоците й. Все още се целуваха. Джулиън се чувстваше оголен, като отворена рана, всеки негов нерв бе обтегнат до болка от желание. Облиза захарта от устните й и тя простена.

Всичко във факта, че това бе забранено, беше неправилно, помисли си той. Нямаше други двама души, които си принадлежаха заедно повече, отколкото тях двамата. Почти му се струваше, че чувства как връзката им прогаря парабатайските знаци, притегляйки ги още по-близо, усилвайки всяко усещане. Само да зарови ръка в меките къдрици на косата й бе достатъчно, за да го накара да се почувства така, сякаш костите му се превръщат в течност, в огън. Когато гърбът й се изви, за да се притисне по-плътно в него, той си помисли, че е възможно да умре.

А после тя се отдръпна, поемайки си дъх, дълго и накъсано. Трепереше.

— Джулиън… не можем.

Той се претърколи встрани от нея. Беше като да му откъснат крайник. Ръцете му се вкопчиха в одеялото, достатъчно силно, за да го заболи.

— Ема — каза. То бе всичко, което можеше да каже.

— Искам го. — Тя се повдигна на лакът. Косата й бе бъркотия от разчорлени златни къдрици, изражението й — сериозно. — Трябва да знаеш, че го искам. Ала докато сме парабатаи, не можем.

— То с нищо няма да промени любовта ми към теб. — Гласът му беше дрезгав. — Обичам те така или иначе. Ще те обичам дори ако никога не се докоснем.

— Знам. Ала ми се струва, че предизвикваме съдбата. — Тя се пресегна и го помилва по лицето, по гърдите. — Сърцето ти бие толкова учестено.

— Винаги е така, когато съм с теб. — Той я целуна, целувка, приела, че тази нощ нямаше да стигне по-далеч. — С теб. С никой друг, освен с теб.

Вярно бе. Никога не бе желал друга преди Ема, нито след нея. Имаше време, когато беше по-малък, когато това го бе озадачавало — беше тийнейджър, предполагаше се, че прелива от копнежи и желания, нали така? Ала той никога не бе искал друга, никога не бе фантазирал, мечтал или копнял за друга.

А после бе дошъл онзи ден на плажа, когато Ема се смееше до него и бе вдигнала ръце, за да разкопчае шнолата си, и косата й се бе разпиляла по пръстите и гърба й като течна слънчева светлина.