Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Ще дойдеш ли при мен? — помоли Марк задавено; беше затворил очи и ту стискаше юмруци, ту ги разтваряше.

Кристина едва не се препъна, за да стигне до него. Той като че ли я усети да се приближава — посегна към нея, без да отваря очи, и сграбчи ръката й.

Кристина сведе поглед надолу. Стискаше я толкова силно, че би трябвало да й причини болка, ала единственото, което Кристина видя, бяха червените белези върху китките им. Сега, когато двамата бяха толкова близо един до друг, те бяха почти напълно избледнели.

Отново се почувства така, както онази нощ в балната зала, сякаш обвързващата магия усилваше близостта им и я превръщаше в нещо друго, нещо, което връщаше мислите й обратно към онзи хълм в земите на феите, към спомена за това, да бъде в прегръдките на Марк.

Устните му откриха нейните и тя го чу как простена. Целуваше я настойчиво и отчаяно и тя имаше чувството, че по тялото й се разлива огън и я прави лека като пепел.

И все пак, не бе в състояние да забрави как Кийрън целува Марк пред нея, яростно и решително. Сега като че ли не можеше да мисли за Марк, без да си мисли и за Кийрън. Не можеше да види синьо и златно око, без да види и черно и сребърно.

— Марк — каза до устните му. Ръцете му бяха върху нея, разпалвайки кръвта във вените й. — Това не е правилният начин да се опиташ да забравиш.

Той се отдръпна от нея.

— Искам да те взема в ръцете си. Искам го страшно силно. — Пусна я бавно, сякаш то му костваше усилие. — Ала не би било честно. Нито спрямо теб, нито спрямо Кийрън, нито спрямо мен. Не и сега.

Кристина докосна опакото на дланта му.

— Трябва да отидеш при Кийрън и да оправиш нещата между вас. Той е твърде важна част от теб, Марк.

— Чу какво каза кралят. — Марк отпусна глава до стената. — Ако Кийрън даде показания, той ще го убие. Ще го преследва винаги, до края на живота му. Ние сме виновни за това.

— Той се съгласи да го направи…

— Без да знае истината! Съгласи се, защото мислеше, че ме обича и че аз го обичам…

— Нима това не е вярно? И дори да не беше, той не забрави просто, че сте се скарали. Забрави какво бе сторил. Забрави какво дължи. Забрави собствената си вина. И това е част от причината да е толкова ядосан. Не на теб, а на себе си.

Ръката на Марк я стисна по-силно.

— Сега с Кийрън сме длъжници един на друг. Аз го изложих на опасност. Тъмният крал знае, че възнамерява да даде показания. Закле се да му отмъсти. Кристина, какво ще правим?

— Ще се опитаме да го опазим в безопасност. Независимо дали ще говори пред съвета, или не, кралят няма да му прости. Трябва да намерим място, където Кийрън ще бъде защитен. — Тя вирна брадичка, осъзнала изведнъж отговора. — Знам точно къде. Марк, трябва да…

На вратата се почука и те се отдръпнаха един от друг в мига, в който тя се отвори. И двамата бяха очаквали да е Кийрън и разочарованието на Марк, когато се оказа Магнус, беше очевидно.

Магнус носеше две метални шишета; веждите му подскочиха при вида на изражението на Марк.

— Не знам кого очакваше и съжалявам, че съм просто аз — заяви сухо, — но антидотът е готов.

Кристина си беше мислила, че през нея ще премине тръпка на облекчение. Ала не изпита абсолютно нищо. Докосна китката на лявата си ръка и погледна към Марк, който се взираше в пода.

— Няма нужда да се хвърляте да ми благодарите или нещо такова — каза Магнус, подавайки им по едно от шишетата. — Благодарствените словоизлияния само ме притесняват, макар че подаръци в кеш винаги са добре дошли.

— Благодаря ти, Магнус — каза Кристина, като се изчерви, и свали капачката на шишето. Отвътре я лъхна наситена, горчива миризма, като на пулке [22] Мексиканска алкохолна напитка, която се приготвя от ферментирал сок на агаве. — Б. пр. , напитка, която никога не бе харесвала.

Магнус вдигна ръка.

— Трябва да бъдете в различни стаи, когато ги изпиете. Всъщност трябва да прекарате поне няколко часа далеч един от друг, та магията да има време да подейства както трябва. До утре не би трябвало да има и следа от ефекта й.

— Благодаря ти — каза Марк и се отправи към вратата. Там спря и погледна към Кристина. — Съгласен съм с теб. За Кийрън. Ако има нещо, с което можеш да гарантираш безопасността му, направи го.

След това излезе безмълвно с тихи стъпки. Магнус погледна първо към напуканата стена, а после към Кристина.

— Искам ли да знам?

Кристина въздъхна.

— Може ли едно огнено съобщение да преодолее бариерите, с които си обградил Института?