Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— И освен това ще ме раздели от децата — отчаяно каза Джулиън. — Може би никога вече няма да ги видя. Спокойно бих могъл да стана мундан. Поне тогава бих могъл да се промъквам тайничко и да ги наблюдавам отдалеч. — Горчилка разяждаше гласа му. — Условията на изгнанието се определят от инквизитора и Клейва. Ще бъдат изцяло извън наш контрол.

— Не е задължително — каза Магнус и Джулиън го изгледа остро.

— Смятам, че ще е най-добре да ми кажеш какво имаш предвид.

— Че имаш един-единствен избор. И той няма да ти хареса. — Магнус замълча за миг, сякаш очакваше Джулиън да откаже да го чуе, ала Джулиън не каза нищо. — Много добре. Когато отидете в Аликанте, разкажете всичко на инквизитора.

— Кит…

Нещо хладно го докосна по слепоочието, отметна косата му назад. Обгръщаха го сенки, сенки, в които виждаше лица, познати и непознати: лицето на жена с бледа коса, чиито устни оформяха думите на песен; лицето на баща му, сърдитата физиономия на Барнабас Хейл; Тай, който го гледаше през ресници, гъсти и черни като саждите, покриващи лондонските улици в роман на Дикенс.

— Кит.

Хладният допир се превърна в потупване. Клепачите му се повдигнаха и таванът на лечебницата в Лондонския институт изплува над него. Разпозна странното петно от изгорено във формата на дърво върху стената, гледката към покривите навън, вентилатора, който се въртеше лениво над главата му.

И надвесени над него — две разтревожени, синьо-зелени очи. Ливи, чиято коса падаше надолу в разчорлени къдрици. Тя въздъхна от облекчение, когато Кит се намръщи.

— Съжалявам. Магнус каза да те събуждаме на всеки няколко часа, за да се уверим, че сътресението ти не се влошава.

— Сътресение? — Кит си спомни покрива, дъжда, Гуин, Даяна, покритото с небе облаци, отдалечаващи се от него, докато той падаше. — Как съм получил сътресение? Бях си добре.

— Очевидно се случва. Хората си удрят главата и не си дават сметка, че е сериозно, докато не припаднат.

— Тай? — Понечи да седне, което се оказа грешка. Черепът го болеше така, сякаш някой го беше цапардосал със сопа. Откъслечни спомени пробягаха от вътрешната страна на клепачите му: елфите в ужасяващите им бронзови доспехи. Бетонната площадка край реката. Убедеността, че ще умрат.

— Ето. — Ръката й се обви около тила му, за да го подкрепи, и в зъбите му се чукна ръбът на нещо хладно. — Изпий това.

Кит преглътна. Заля го мрак и болката си отиде. Отново чу някой да пее, в най-дълбоката част на всичко, което беше забравил. Историята, че те обичам, тя няма край.

Когато отново отвори очи, свещта край леглото му беше угаснала. В стаята обаче не беше тъмно — Тай седеше до леглото му с рунически камък в ръка и гледаше въртящите се перки на вентилатора.

Кит се закашля и седна. Този път го заболя малко по-малко. Гърлото му сякаш беше покрито с шкурка.

— Вода.

Тай откъсна очи от вентилатора. Кит и преди бе забелязал, че му харесва да гледа перките, сякаш изящното им движение му доставяше удоволствие. Тай намери каната с вода и една чаша и му ги подаде.

— Искаш ли още? — попита го, когато жаждата на Кит изпразни каната.

Беше се преоблякъл, откакто Кит го беше видял за последен път — още от старомодните дрехи на Лондонския институт: риза на тънко райе и черен панталон. Изглеждаше като излязъл от някоя стара реклама.

Кит поклати глава, стиснал здраво чашата в ръката си.

Беше го обзело странно усещане за нереалност — ето го него, Кит Рук, в един Институт, цапардосан по главата от огромен елф, задето беше защитавал нефилимите.

Баща му би се срамувал от него. Ала Кит изпитваше единствено чувство за правилност. Усещане, че нещо, което открай време бе липсвало от живота му и това го беше правило неспокоен и тревожен, му бе върнато от съдбата.

— Защо го направихте? — попита Тай.

Кит се повдигна на лакти.

— Кое?

— Когато излязох от онзи магазин за магии, двамата с Ливи се карахте. — Сивият поглед на Тай спря някъде около ключицата на Кит. — Беше заради мен, нали?

— Откъде знаеш, че сме се карали? Чу ли ни?

Тай поклати глава.

— Познавам Ливи. Познавам кога е ядосана. Познавам нещата, които прави. Тя ми е близначка. Не го разбирам у никой друг, освен у нея. — Той сви рамене. — Карахте се заради мен, нали?

Кит кимна.

— Всички се опитват да ме защитят — рече Тай. — Джулиън се опитва да ме защити от целия свят. Ливи се опитва да ме защити от всяко разочарование. Не искаше да знам, че ти може да си отидеш, но аз го знам от самото начало. На Джулс и Ливи им е трудно да осъзнаят, че съм пораснал. Че може би разбирам, че някои неща са временни.