Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Преди години — каза той, — често ми се присънваше един и същи сън, за град, потънал в кръв. Кули, направени от кости, и кръв, лееща се по улиците като вода. По-късно реших, че сънят е бил за Тъмната война и действително, той спря в годините след края й. — Магнус пресуши чашата си и я остави на масата. — Ала напоследък отново започна да ми се присънва. Няма как да не си помисля, че се задава нещо.

— Ти ги предупреди. Съвета. В деня, когато решиха да изпратят Хелън в изгнание и да изоставят Марк. В деня, когато приеха Студения мир. Ти им каза какви ще бъдат последиците. — Джулиън се облегна на стената. — Бях само на дванайсет години, но го помня. Ти каза: „Феите отдавна мразят нефилимите заради тяхната суровост. Покажете им нещо различно от суровост и в замяна ще получите нещо различно от омраза!". Ала те не те послушаха, нали?

— Искаха да си получат отмъщението — рече Магнус. — Не виждаха, че отмъщението ражда още отмъщение. „Понеже посеяха вятър, затова ще пожънат вихрушка."

— От Библията. — Нямаше как да израсне край чичо Артър, без да запомни повече класически цитати, отколкото щяха да му трябват цял живот. — Има обаче разлика между разплата и мъст — добави той. — Между това да накажеш виновните и да накажеш когото ти падне. „Справедливо прочистваме земята от човешки демони, които носят ада в душите си."

— Предполагам, че човек може да намери цитат, който да оправдае абсолютно всичко — отбеляза Магнус. — Виж… аз не доноснича на Клейва, колкото и магьосниците от Пазара на сенките да си мислят обратното. Познавал съм обаче десетки парабатаи и знам какви би трябвало да бъдат. Вие с Ема сте различни. Ако не беше хаосът на Тъмната война, изобщо не мога да си представя как биха ви позволили да го направите.

— И сега, заради церемонията, която би трябвало да ни обвърже завинаги, трябва да намерим начин да се разделим — каза Джулиън горчиво. — И двамата го знаем. Ала докато Ездачите са там някъде навън…

— Да — съгласи се Магнус. — За момента сте принудени да останете заедно.

Джулиън изпусна дъха си през зъби.

— Можеш ли да потвърдиш нещо? Не съществува магия, която би могла да изличи любовта ни, нали?

— Има няколко временни заклинания — отвърна Магнус. — Но не траят завинаги. Истинската любов и тайните на човешкото сърце и ум все още са отвъд възможностите на повечето магии. Може би ангел или някой велик демон…

— Значи, Разиел би могъл да го направи.

— Не бих разчитал на това — рече Магнус. — Проучил ли си наистина въпроса? Магии за изличаване на любов?

Джулиън кимна.

— Ти наистина си безмилостен — каза Магнус. — Дори и със себе си.

— Мислех, че Ема вече не ме обича. Тя си мислеше същото за мен. Сега знаем истината. Не става дума за това, че любовта между парабатай е забранена от Клейва. Тя е прокълната.

Магнус потръпна.

— Чудех се дали го знаете.

Джулиън усети, че се вледенява. Никакъв шанс да се окаже, че Джем просто се е объркал. Не че наистина го беше вярвал.

— Джем е казал на Ема. Но не й е обяснил как точно става. Какво ще се случи.

Ръката на Магнус потрепери лекичко, когато той я прокара пред очите си.

— Прочети историята на Сайлъс Пангборн и Елоиза Рейвънскар. Има и други, макар Мълчаливите братя да се опитват да ги потулят. — Котешките му очи бяха кървясали. — Първо полудяваш самият ти. Вече не приличаш на човешко същество. А след като се превърнеш в чудовище, не си в състояние да различиш приятел от враг. И когато семейството ти се втурне към теб, за да те спаси, ти изтръгваш сърцата от гърдите им.

Джулиън имаше чувството, че ще повърне.

— Това… Никога не бих наранил семейството си.

— Вече няма да ги познаваш — рече Магнус. — Няма да правиш разлика между любов и омраза. И ще унищожиш всичко около себе си, не защото искаш, не и повече, отколкото една вълна иска да направи на късчета скалата, в която се разбива. А защото няма да знаеш как да не го сториш. — Той погледна Джулиън с прастаро състрадание. — Няма значение дали намеренията ти са добри, или лоши. Няма значение, че любовта е сила за добро. Магията не се интересува от дребните човешки тревоги.

— Знам — отвърна Джулиън. — Ала какво можем да направим? Не мога да стана мундан или долноземец и да изоставя семейството си. Това ще убие и мен, и тях. А за Ема, да не бъде ловец на сенки, би било равносилно на самоубийство.

— Съществува изгнанието. — Погледът на Магнус беше неразгадаем. — Ще си останете ловци на сенки, но ще ви отнемат част от магията ви. Това означава изгнанието. Там е наказанието. И понеже парабатайската магия е сред най-ценните и най-дълбоко присъщите на ловците на сенки, изгнанието притъпява силата й. Всички неща, които проклятието изостря — могъществото, получено от руните, които си рисувате един на друг, способността да усещате онова, което усеща другият, да знаете, когато е наранен — изгнанието ще ви отнеме всичко това. Ако разбирам от магии, а знам, че е така, то означава, че изгнанието неизмеримо ще забави проклятието.