Кассандра Клэр - Повелител на сенките

И все пак, Марк почувства как гърдите му се свиват от чувство на вина. Ами ако бяха празни думи, казал бе Кийрън веднъж, когато Марк се бе зачудил дали двамата изобщо биха се срещнали, ако не се бяха присъединили към Лова. Сега обаче не бе в състояние да спре пороя от „ами ако": ами ако бе останал със семейството си, ами ако Джулиън не се бе видял принуден да бъде майка и баща, и брат на по-малките, ами ако Тави не беше израсъл в сянката на смърт и загуба. Може би тогава всяка раздяла нямаше да му се струва завинаги.

— Вината не е твоя — каза Магнус, появил се безмълвно до него. — Не можеш да промениш миналото. Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.

— Не мога да не си мечтая брат ми да беше един от най-големите късметлии на света — отвърна Марк. — Ти разбираш.

Магнус погледна към Джулс и Тави. Момченцето беше изплакало всичките си сълзи и бе заровило личице в рамото му, вкопчено в него. Малките му раменца бяха отпуснати изтощено.

— Кой брат?

— И двамата — отвърна Марк.

Магнус протегна ръка и докосна с любопитни пръсти проблясващата стреличка, която висеше около врата на Марк.

— Познавам този материал. Някога тя увенчаваше оръжието на един войник от кралската стража в Тъмния двор.

Марк я докосна — хладна и гладка под пръстите му. Неподдаваща, като самия Кийрън.

— Кийрън ми я подари.

— Тя е много ценна — рече Магнус и се обърна, когато Алек го повика, пускайки медальона на Марк.

Алек стоеше с Макс на ръце и Рафи до себе си, а в краката му имаше неголям сак с вещите им. На Марк му хрумна, че Алек бе на възрастта, на която щеше да бъде той, ако Ловът не го беше отвлякъл. Зачуди си дали би бил толкова зрял, колкото Алек изглеждаше, толкова овладян, така способен да се грижи за другите и за себе си.

Магнус целуна Алек и разроши косата му с безкрайна нежност. Наведе се, за да целуне Макс и Рафи, а после се залови да отвори Портал. От пръстите му изскочи светлина и въздухът пред него заблещука.

Тави се беше свил на безнадеждно кълбо до гърдите на Джулиън, който го притисна по-силно до себе си, така че мускулите на ръцете му се напрегнаха, и му зашепна успокояващи думи. Марк искаше да отиде при тях, ала не можеше да накара краката си да се раздвижат. Дори в нещастието си те изглеждаха едно цяло, което нямаше нужда от никой друг.

Болката, пронизала ръката му миг по-късно, пропъди тази меланхолична мисъл. Той стисна китката си, туптяща от болка и овлажняла от кръв. Нещо не е наред , помисли си, а после: Кристина.

Втурна се да бяга. Порталът се разширяваше и блещукаше в средата на стаята и той зърна очертанията на демонските кули, докато притичваше покрай него и изскачаше в коридора.

Нещо в кръвта му казваше, че се приближава до Кристина, ала за негова изненада болката в китката не отслабна.

Тя туптеше неспирно, като предупредителния лъч на морски фар.

Вратата на стаята й беше затворена. Марк опря рамо в нея и натисна, без да си дава труда да провери бравата. Вратата поддаде и Марк почти падна вътре.

Задави се, а очите му запариха. В стаята миришеше така, сякаш нещо беше изгоряло вътре… нещо органично, като мъртви листа или изгнили плодове.

Беше тъмно. Очите му бързо се приспособиха и той различи очертанията на Кристина и Кийрън, застанали до леглото. Кристина стискаше своя балисонг. Над тях беше надвиснала огромна сянка… не, не сянка, даде си сметка Марк, когато дойде по-близо. Проекция.

Проекция на Тъмния крал. И двете половини на лицето му грееха от неестествено веселие — и красивата кралска половина, и ужасяващият, обезплътен череп.

— Хрумна ти да призовеш брат си? — каза подигравателно кралят, впил поглед в Кийрън. — И си помисли, че няма да усетя как проникваш в земите ми, как търсиш един от синовете ми? Ти си глупак, Кийрън, и винаги си бил такъв.

— Какво си сторил с Адаон? — Кръвта се беше отцедила от лицето на Кийрън. — Той не знаеше нищо. Нямаше представа, че възнамерявам да го призова.

— Не се тревожи за другите — рече кралят. — Тревожи се за собствения си живот, Кийрън Кралски сине.

— От дълго време съм Кийрън Ловеца.

Лицето на краля потъмня.

— Би трябвало да бъдеш Кийрън Предателя. Кийрън Изменника. Кийрън Братоубиеца. Всичките биха ти подхождали повече.

— Беше самозащита — обади се Кристина рязко. — Ако не беше убил Ерек, самият той щеше да бъде убит. И го стори, за да ме защити.

Кралят я стрелна с презрителен поглед.