Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Ема се залови да сплете косата на приятелката си, премятайки гъстите кичури между пръстите си.

— Нямаме план. Винаги е едно и също — когато сме заедно, имаме чувството, че сме непобедими. А после започваме да осъзнаваме, че пред нас стоят все същите опции и те до една са ужасни.

Кристина придоби разтревожен вид.

— Имате само две опции, нали? Да се разделите или да се откажете да бъдете ловци на сенки.

Довършила плитката, Ема подпря брадичка на рамото на Кристина, мислейки си за онова, което Джулиън бе научил от кралицата на феите. Ужасяващата възможност да развалят всички парабатайски връзки. Ала то бе прекалено страшно дори да бъде изречено на глас. — Някога си мислех, че физическото разстояние между мен и Джулиън ще ни отдалечи един от друг. Ала сега не смятам, че ще помогне. Нищо друго не успя. Мисля, че където и да отида, за колкото и дълго, чувствата ми няма да се променят.

— Има любов, здрава като въже. Тя те обвързва — каза Кристина. — В Библията пише, че любовта е също толкова силна, колкото смъртта. Наистина го вярвам.

Ема се премести, за да погледне приятелката си в лицето.

— Кристина. Има още нещо, нали? Нещо, свързано с Диего? Или с Хайме?

Кристина сведе очи.

— Не мога да ти кажа.

— Нека ти помогна — рече Ема. — Толкова си силна за всички останали. Остави ме да бъда силна за теб.

На вратата се почука и двете вдигнаха изненадано погледи. Марк, помисли си Ема. Имаше нещо в изражението на Кристина. Трябва да беше Марк.

Само че беше Кийрън.

Ема замръзна от изненада. Макар да бе посвикнала с присъствието на Кийрън, той все още караше косъмчетата по ръцете й да настръхват от напрежение. Не че го винеше, не лично него, за нараняванията, които беше понесла от ръцете на Ярлат. Ала видът му все още я връщаше към онзи ден: палещото слънце, плющенето на камшика, металическият мирис на кръв.

Вярно бе, че сега той изглеждаше съвсем различно. Черната му коса бе малко по-буйна, по-разрошена, но иначе той имаше смущаващо човешки вид в дънките си. Поизрасналата коса скриваше заострените връхчета на ушите му, макар че разноцветните му очи, черно и сребърно, все още бяха поразяващи.

Той се поклони лекичко.

— Дами.

Кристина изглеждаше озадачена. Очевидно тя също не беше очаквала това посещение.

— Дойдох, за да говоря с Кристина, ако тя ми позволи — добави Кийрън.

— Ами давай — подкани го Ема. — Говори.

— Мисля, че би искал да говори с мен насаме — прошепна Кристина.

— Да — потвърди Кийрън, — това е молбата ми.

Кристина погледна приятелката си.

— Ще се видим на сутринта, нали?

Хмпф , помисли си Ема. Кристина й беше липсвала, а сега някакъв нахален елфически принц я изритваше от стаята на приятелката й.

Кийрън почти не я погледна, когато тя стана от леглото и се отправи към вратата.

Докато минаваше покрай него на излизане, тя поспря, а раменете им почти се докоснаха.

— Ако я нараниш или разстроиш по някакъв начин — каза толкова тихо, че се съмняваше Кристина да може да я чуе, — ще ти откъсна ушите и ще ги превърна в шперцове. Ясна ли съм?

Кийрън я изгледа с очите си като нощно небе, непроницаеми като облаци.

— Не.

— Нека бъда по-ясна тогава — заяви Ема рязко. — Обичам я. Не я наранявай.

Кийрън пъхна дългите си, деликатни ръце в джобовете си. Изглеждаше напълно неестествено в модерните си дрехи. Беше като да видиш Александър Велики в рокерско яке и кожен панталон.

— Лесно е да бъде обичана.

Ема го погледна учудено. Не това бе очаквала да каже. Лесно е да бъде обичана. Нене се бе държала така, сякаш тази идея беше странна. Ала какво ли знаеха елфите за любовта?

— Искаш ли да седнеш? — попита Кристина, а после се зачуди дали не се превръща в майка си, която открай време твърдеше, че първото, което трябва да направиш, когато имаш гост, е да му предложиш да седне. Дори ако е убиец? попитала бе Кристина. Да, дори ако е убиец, настояла бе майка й. Ако не искаш да предложиш на един убиец да седне, изобщо не би трябвало да го поканиш да влезе.

— He. — Кийрън отиде в другия край на стаята, напъхал ръце в джобовете си; от него се излъчваше напрежение. Доста прилича на Марк, помисли си Кристина. И двамата се движеха така, сякаш под кожата им беше кипеше енергия. Тя се зачуди какво ли би било да си изпълнен с такова движение и все пак да си принуден да стоиш неподвижно.

— Милейди. Заради клетвата, която дадох в Двора на светлите феи, между нас има връзка. Мисля, че и ти усети силата й.