Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кристина кимна. Не беше магическата връзка между нея и Марк, ала беше истинска, блещукаща енергия, когато танцуваха, когато говореха.

— Според мен тази сила може да ни помогне да направим заедно нещо, което не бих могъл да сторя сам.

Кийрън се приближи до леглото и извади ръка от джоба си. Върху дланта му блещукаше нещо. Протегна го към Кристина и тя видя жълъда, който Марк бе използвал по-рано, за да повика Гуин. Изглеждаше леко хлътнал, но беше цял, сякаш бе запечатан, след като го бяха отворили.

— Искаш отново да призовем Гуин? — Кристина поклати глава. Косата й се измъкна от незавързаната плитка и се разпиля по гърба й. Тя забеляза, че Кийрън я погледна. — Не. Той няма да се намеси отново. Искаш да говориш с някой друг от земите на елфите. Брат ти?

— Както си мислех. — Той наклони лекичко глава. — Отгатна намеренията ми съвсем точно.

— И можеш да го направиш? Жълъдът няма просто да призове Гуин?

— Магията е доста простичка. Не забравяй, че твоята кръв не може да прави магии, но моята — да. Би трябвало да успея да повикам Проекция на брат ми. Ще го попитам за плановете на баща ни. Ще го попитам дали би могъл да спре Ездачите.

Кристина беше изумена.

— Някой може ли да спре Ездачите?

— Те са поданици на Двора и се под негова власт.

— Защо ми казваш всичко това? — попита Кристина.

— Защото за да призова брат си, трябва да проникна с ума си в земите на елфите. И ако искам да запазя ума си невредим, би било по-безопасно да имам връзка в този свят. Нещо… някой… който да ми бъде опора, докато търся брат си.

Кристина слезе от леглото. Права, тя бе само мъничко по-ниска от Кийрън. Очите й бяха на нивото на устата му.

— Защо аз? Защо не Марк?

— Вече поисках достатъчно от Марк.

— Може би, но дори това да е вярно, не мисля, че е цялата истина.

— Малцина от нас имат щастието да знаят цялата истина за каквото и да било. — Кристина знаеше, че Кийрън е млад, ала докато изричаше тези думи, в очите му имаше нещо древно. — Ще сложиш ли ръка в моята?

Тя му подаде ръката, която носеше червения знак за връзката й с Марк. Някак си, това й се струваше уместно. Пръстите му се сключиха около нейните, хладни и сухи, леки като допира на листо.

С другата си ръка той запрати жълъда към стената край камината.

За миг се възцари тишина. Кристина чуваше накъсаното дишане на Кийрън. Струваше й се странно за един елф — всичко, което те правеха, бе толкова далеч от обикновените човешки емоции, че бе странно да чуе как Кийрън си поема дъх с усилие. Ала после си спомни ръцете му около себе си, неравномерните удари на сърцето му. Те бяха от плът и кръв, нали така? Кости и мускули, също като ловците на сенки. А огънят на ангелската кръв гореше и в тях…

Мрак се разля по стената като петно. Кристина си пое рязко дъх и Кийрън стисна по-силно ръката й. Мракът се раздвижи и се разлюля, потрепери и се преобрази. В него танцуваше светлина и Кристина зърна многоцветното нощно небе на елфическите земи. А в сянката — по-тъмна сянка. Мъж, увит в тъмен плащ. Докато тъмнината изсветляваше, първото, което Кристина видя, бе широката му усмивка и сърцето й сякаш спря.

Това бе усмивка от кости, насред скелетоподобно полулице, едната му половина — красива, а другата — ужасяваща. Наметалото, с което бе обгърнат, бе мастиленочерно и носеше знака на строшена корона. Той стоеше, изправен и едър, ухилен с кривата си усмивка срещу Кийрън.

Не бяха призовали Адаон. А Тъмния крал.

— Не, не — ридаеше Тави, заровил личице в рамото на Джулиън. Беше посрещнал новината, че отива в Идрис с Алек, Макс и Рафи по-зле, отколкото Марк беше очаквал. Всички деца ли плачеха така, сякаш всичко в света е рухнало и сърцата им са разбити, дори само при новината за кратка раздяла?

Не че можеше да го вини. Самият той имаше чувството, че разкъсват сърцето му на парченца, докато гледаше как Джулиън крачи напред-назад из стаята с малкия си брат в прегръдките си, а Тави хлипа и го удря с юмручета по гърба.

— Тавс — каза Джулиън с онзи нежен глас, който на Марк му беше трудно да свърже с момчето, което се бе изправило срещу Тъмния крал в собствения му Двор, опрял нож до гърлото на един принц.

— Ще бъде само за ден, най-много два. Ще видиш каналите в Аликанте, Гард…

— Ти все си тръгваш. — Тави се задави до ризата на брат си. — Не може отново да си тръгнеш.

Джулиън въздъхна и като наведе брадичка, отърка буза в непокорните къдрици на брат си. Над главата на Тави очите му срещнаха тези на Марк. В тях нямаше укор, нито самосъжаление, единствено ужасяваща тъга.