Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— И това само по себе си е предателство, глупаво момиче. Да поставиш живота на ловците на сенки над този на собствената си раса… може ли да има нещо по-долно?

— Да продадеш сина си на Дивия лов, защото се тревожиш, че хората го харесват повече, отколкото харесват теб — каза Марк. — Това е по-долно.

Кристина и Кийрън го погледнаха изумени; очевидно не го бяха чули да влиза. Кралят обаче изобщо не изглеждаше учуден.

— Марк Блекторн. Дори в избора си на любовници, синът ми го влече към враговете на хората му. Какво говори това за него?

— Че знае по-добре от теб кои са неговите хора? — попита Марк, след което демонстративно обърна гръб на краля. В Двора това бе оскърбление, наказващо се със смърт. — Трябва да се отървем от него — каза той на Кийрън и Кристина, понижавайки глас. — Да повикам ли Магнус?

— Той е просто Проекция — отвърна Кийрън. Лицето му беше измъчено. — Не може да ни нарани. Нито може да остане до безкрай. Мисля, че за него това е усилие.

— Не ми обръщай гръб! — изрева кралят. — Нима мислиш, че не знам какво кроиш, Кийрън? Нима мислиш, че не знам за плана ти да се изправиш пред Съвета на нефилимите и да ме предадеш?

Кийрън извърна лице, сякаш не можеше да понесе да гледа баща си.

— Тогава се откажи от онова, което правиш — каза с треперещ глас. — Преговаряй с нефилимите. Недей да воюваш с тях.

— Не може да се преговаря с онези, които са в състояние да лъжат — озъби се кралят. — Които са го правили в миналото и отново ще го направят. Те ще излъжат и ще пролеят кръвта на хората ни. Нима мислиш, че след като приключат с теб, ще те оставят да живееш? Ще се държат с теб като един от тях?

— Отнесоха се с мен по-добре от собствения ми баща. — Кийрън вирна брадичка.

— Нима? — Очите на краля бяха тъмни и празни. — Отнех ти част от спомените, Кийрън, когато дойде в моя Двор. Искаш ли да ти ги върна?

Кийрън изглеждаше объркан.

— Каква полза би могъл да имаш от моите спомени?

— Някои от нас искат да познават враговете ни — рече кралят.

— Кийрън — обади се Марк. Погледът в очите на краля накара стомахът му да се сгърчи от страх. — Не го слушай. Иска да те нарани.

— А какво искаш ти? — попита кралят, обръщайки се към Марк.

Единствено фактът, че Марк можеше да види през него, че различаваше очертанията на леглото на Кристина и гардероба й през прозрачното му тяло, го спряха да не грабне ръжена до камината и да не замахне с него към краля. Само ако…

Само ако кралят изобщо можеше да се нарече баща, само ако не беше подхвърлил сина си на Лова като кокал на глутница прегладнели вълци, само ако не беше стоял равнодушно настрани, докато Ерек изтезаваше Кийрън…

Колко ли различен би бил Кийрън? Не така боящ се да не изгуби онези, които обича, не толкова твърдо решен да ги задържи на всяка цена, дори ако това означаваше да принуди Марк да остане в Дивия лов заедно с него?

Кралят сви устни, сякаш можеше да прочете мислите на Марк.

— Когато погледнах в спомените на сина си — рече той, — видях теб, Блекторн. Сина на лейди Нериса. — Усмивката му беше пропита със злост. — Майка ти умря от скръб, когато баща ти я напусна. Половината от мислите на сина ми бяха за теб, за това, че те беше изгубил. Марк, Марк, Марк. Чудя се дали не е в кръвта ви това умение да запленявате нашите хора и да ги превръщате в глупци.

Между веждите на Кийрън се вряза малка бръчка . Това, че те беше изгубил…

Кийрън не помнеше да е изгубил Марк. Вледеняващият страх в стомаха на Марк се разля по вените му.

— Онези, които не са способни на любов, не я разбират — рече Кристина и се обърна към Кийрън. — Ние ще те защитим. Няма да допуснем той да те нарани, заради показанията ти пред Съвета.

— Лъжи — заяви кралят. — Добронамерени, може би, ала въпреки това — лъжи. Ако дадеш показания, Кийрън, няма да има място, нито на тази земя, нито в царството на феите, където да си в безопасност от мен и моите воини. Ще те преследвам докрай и когато те открия, ще ти се иска да беше умрял заради онова, което стори с Ярлат. Няма да ти бъде спестено никое изтезание, които би могъл да си представиш.

Кийрън преглътна мъчително, ала гласът му не трепна.

— Болката е просто болка.

— О — каза баща му, — има най-различни видове болка, малки тъмни сине. — Той не помръдна, не направи и най-малкия жест, като магьосниците, когато вършеха своите заклинания, ала Марк усети как атмосферата в стаята натежа, сякаш налягането на въздуха се беше покачило.

Кийрън ахна и политна назад, сякаш беше прострелян. Блъсна се в леглото, сграбчвайки таблата, за да не се свлече на пода. Косата падна над очите му, променяйки цвета си от синьо в черно, а после в бяло.