Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Спомням си Тъмната война — рече тя. — Спомням си как с очите си видях да умират хора. Баща ми беше един от Помрачените. Върна се, само че не беше… не беше той. — Тя преглътна мъчително. — Когато гледам страшен филм, знам, че каквото и да се случи, аз ще бъда добре, когато свърши. Знам, че хората в него са просто актьори и че след края на снимките са си отишли у дома. Кръвта е фалшива и е била отмита.

Очите на Хайме бяха тъмни и непроницаеми.

— Почти може да те накара да повярваш, че нищо от това не съществува — рече той. — Да си представиш, че не са истински.

В усмивката на Дру имаше мъничко тъга.

— Ние сме ловци на сенки. Не ни е позволено да си представяме подобни неща.

— Някои хора са готови на всичко, за да си спестят домакинската работа — отбеляза Джулиън.

— Но не и ти. — Ема се беше опънала на дивана, преметнала крака през облегалката.

Тъй като днес не можеха да последват Анабел в църквата, бяха решили да прекарат следобеда, четейки дневниците на Малкълм и разглеждайки рисунките на Анабел. Докато слънцето започне да залязва, вече имаха солидно количество бележки, прилежно организирани в купчинки из къщурката. Бележки за хронологията на събитията: кога Малкълм бе станал част от семейството на Анабел, как те, тогавашните ръководители на Корнуолския институт, го бяха осиновили, когато беше дете. Колко страстно бе обичала Анабел имението на рода Блекторн сред зелените хълмове на Идрис и как двамата си играели заедно в Брослиндската гора. Как Малкълм бе започнал да прави планове за бъдещето им и бе построил къщурката в Полперо, как Анабел бе скрила връзката им и те си бяха разменяли съобщения с помощта на нейния гарван. Как бащата на Анабел бе открил истината и бе изхвърлил Анабел от дома им и Малкълм я бе открил на другия ден, да ридае самичка на брега.

Именно тогава Малкълм бе решил, че ще имат нужда от закрила срещу Клейва. Знаел бе за колекцията от книги със заклинания в Корнуолския институт. Щеше да има нужда от могъщ покровител, решил бе той. Някой, на когото да даде Черната книга и който да държи Съвета далеч от тях.

Ема четеше на глас от дневниците, а Джулиън си водеше бележки. От време на време спираха, снимаха бележките и въпросите си с телефоните си и ги изпращаха в Института. Понякога получаваха въпроси от другите и бързаха да им отговорят; понякога не получаваха нищо. Веднъж получиха снимка, на която Тай грееше, след като беше открил цял рафт с първи издания на книгите за Шерлок Холмс. Веднъж получиха снимка на крака на Марк. Така и не разбраха защо.

В един момент Джулиън се протегна и отиде в кухнята, където направи печени сандвичи със сирене и за двамата върху печката „Ага" — масивно, желязно чудовище, което изпълваше цялата стая с топлина.

Това не е добре , помисли си, загледан в ръцете си, докато слагаше сандвичите в чинии, спомнил си едва сега, че Ема ги обичаше без коричките. Нерядко се беше шегувал с нея заради това. Той посегна към ножа; жестът беше механичен, навик.

Представи си как го прави всеки ден. Как живее в къща, която сам бе проектирал — също като тази, и неговата щеше да гледа към морето. Огромно ателие, където да рисува. Стая, в която Ема да тренира. Представи си как всяка сутрин се събужда и я вижда в леглото до себе си, или пък седнала на кухненската маса, с купичка мюсли, да си тананика, вдигайки усмихнато лице към него, когато той влезеше.

Заля го вълна от копнеж — не само по нея, но и по мечтата за този живот — и една не го задави. Опасно бе да мечтае, напомни си. Толкова опасно, колкото и за Спящата красавица в нейния замък, потънала в сън, който я погълнал за цял век.

Върна се при Ема, която беше седнала до огъня. Очите й грееха, когато пое усмихнато чинията от него.

— Знаеш ли за какво се тревожа?

Сърцето на Джулиън се сви в гърдите му.

— За какво?

— За Чърч. Той е сам-самичък в Института в Лос Анджелис.

— Не, не е. Заобиколен е от центуриони.

— Ами ако някой от тях се опита да го открадне?

— Ще бъде подобаващо наказан — увери я Джулиън, приближавайки се още малко до огъня.

— Какво е подобаващо наказание за кражбата на един котарак? — попита Ема, докато отхапваше от сандвича си.

— В случая на Чърч — да бъдат принудени да го задържат — отвърна Джулиън.

Ема направи физиономия.

— Ако този сандвич имаше корички, щях да те замеря с тях заради тези думи.

— Защо просто не ме замериш със сандвича?

Тя изглеждаше ужасена.