Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Китката на Марк отново затуптя от болка и заедно с болката дойде и неловко усещане. Кристина , помисли си. Избягваха се и през целия ден почти не бяха говорили. Беше отчасти заради Кийрън, но още повече — заради обвързващата магия, ужасния факт за съществуването й помежду им.

Марк скочи на крака и си облече дънки и тениска. Не можеше да заспи, не и така, не и докато се тревожеше за нея. Прекоси бос коридора и отиде до стаята й.

Там нямаше никого. Леглото й беше оправено, покривката беше грижливо опъната под струящите през прозореца лунни лъчи.

Озадачен, Марк пое по коридора, оставяйки обвързващата магия да го води. Беше като да следва музиката на елфическо веселие, носеща се отдалеч. Почти можеше да чуе Кристина — тя беше в Института, тук някъде.

Подмина стаята на Кит и чу високи гласове, а после някой се разсмя… Тай. Марк се замисли за начина, по който Тай се нуждаеше от него, когато се беше завърнал от земите на елфите, а сега това бе останало в миналото. Кит бе направил странна магия, превръщайки онова, което близнаците имаха, в тройка, която сякаш балансираше сама себе си. Тай вече не гледаше Марк по същия начин, сякаш търсеше някой, който да го разбере.

Което беше хубаво, помисли си Марк, докато поемаше надолу по стълбището, вземайки по две стъпала наведнъж. Защото той не беше в достатъчно добра форма, за да разбере когото и да било. Та той не разбираше дори себе си.

Един дълъг коридор го отведе до две бели двукрили врати. Едната беше отворена, разкривайки внушителна, прашна, полуосветена стая.

Очевидно от години насам не беше използвана, макар да беше чиста, ако не се броеше прахта. По-голямата част от мебелите бяха покрити с бели чаршафи. Сводести прозорци гледаха към вътрешния двор и изпълнената със звезди нощ.

Кристина беше там — стоеше в средата на стаята, вдигнала очи към един от трите полилея. Макар и незапалени, те грееха с кристалните си капчици.

Марк остави вратата да се затвори зад него и Кристина се обърна. Не изглеждаше изненадана, че го вижда. Носеше простичка черна рокля, която изглеждаше ушита за някой по-нисък от нея, косата й беше отметната от лицето.

— Марк. Не можеш да спиш ли?

— Не особено добре. — Той погледна печално към китката си, макар че болката бе изчезнала сега, когато беше близо до Кристина. — И ти ли усети същото?

Тя кимна. Очите й грееха.

— Майка ми все казваше, че балната зала в Лондонския институт е най-прекрасната стая, която е виждала някога. — Погледът й се плъзна наоколо, по едуардианските тапети на ивици, тежките кадифени завеси, дръпнати от прозорците. — Ала тя трябва да я е видяла кипяща от живот и пълна с хора. Сега е като замъка на Спящата красавица. Сякаш Тъмната война я е обгърнала в тръни и оттогава тя спи.

Марк протегна ръка, а раната от обвързващата магия обвиваше китката му, както гривната от морско стъкло обвиваше китката на Джулиън.

— Нека я събудим тогава — рече той. — Танцувай с мен.

— Нямаме музика — каза тя, ала се люшна лекичко към него.

— Танцувал съм на едно елфическо веселие, където нямаше нито цигулка, нито флейти и единствената музика бе тази на вятъра и звездите. Нека ти покажа.

Тя се приближи до него, а златният медальон на гърлото й проблясваше.

— Колко вълшебно — каза, а очите й бяха огромни и тъмни, и грейнали от палавост. — Или пък бих могла да направя това.

Извади телефона от джоба си и натисна няколко копчета. От малките високоговорители се разля музика — не силна, но Марк можеше да я почувства; не познаваше мелодията, но тя бе бърза и енергична, и запулсира в кръвта му.

Протегна ръце и като остави телефона на един от первазите, Кристина ги пое, смеейки се, когато той я притегли към себе си. Телата им се докоснаха веднъж, лекичко, а после тя се завъртя, принуждавайки го да я последва. Ако си беше мислил, че той ще води, осъзна Марк, дълбоко се беше заблуждавал.

Следваше я, а тя се движеше като огън, винаги мъничко пред него, въртейки се, докато косата й се освободи и се разпиля около лицето й. Полилеите блещукаха над тях като дъжд и Марк стисна ръката на Кристина в своята. Завъртя я в кръг и тялото й докосна неговото, докато се обръщаше; той я улови през хълбоците и я притегли към себе си.

И ето че тя беше в прегръдките му, движеше се и навсякъде, където тялото й докосваше неговото, лумваха искри. Всичко друго бе пропъдено от главата му, освен Кристина. Светлината върху мургавата й кожа, зачервеното й лице, начина, по който полата й политаше нагоре, когато се въртеше, и той зърваше гладките бедра, които си бе представял десетки пъти.