Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Бих могъл да излъжа, че съм бил аз — предложи Кит. — Сякаш има някакво значение дали ще ме изхвърлят от редиците на нефилимите.

Беше възнамерявал да поразведри настроението с една очевидна шега, но близнаците изглеждаха объркани.

— Не искаш ли да останеш? — Въпросът на Тай беше директен и остър като нож.

Кит нямаше отговор. Надигна се врява от гласове и лодката спря рязко. Беше спряла в Лаймхаус и те забързаха да слязат — не се бяха прикрили с магия и докато минаваха покрай неколцина мундани, Кит чу как един от тях измърмори, че децата се татуирали от твърде малки.

Шумотевицата накара Тай да направи физиономия и да си сложи слушалките, докато крачеха по улиците. Въздухът беше пропит от миризмата на речна вода, ала Магнус беше прав — доковете бързо изчезнаха, сменени от криволичещи улици, пълни със стари фабрики, превърнати в лъскави апартаменти.

Тай вървеше начело с карта в ръце, а Ливи и Кит го следваха. Ливи беше сложила нехайно ръка на кръста си, където коланът с оръжията й беше скрит под якето й.

— По-рядко използва слушалки, когато ти си наблизо — рече тя, приковала очи в брат си, макар че думите й бяха предназначени за Кит.

— Това хубаво ли е? — попита Кит учудено.

Ливи сви рамене.

— Не е нито хубаво, нито лошо. Просто го забелязах. Не е магия или нещо такова. — Тя му хвърли кос поглед. — Според мен просто не иска да пропусне нищо от това, което казваш.

Кит усети как го пронизва емоция, която го изненада. Той хвърли кос поглед към Ливи. Откакто бяха напуснали Лос Анджелис, с нищо не беше показала, че би искала да повторят онази своя единствена целувка. А и той бе установил, че също не го иска. Не че не харесваше Ливи и не я намираше за хубава. Но сега нещо му се струваше нередно… сякаш не беше правилно.

Може би беше фактът, че не знаеше дали изобщо иска да бъде ловец на сенки.

— Пристигнахме. — Тай беше свалил слушалките и белият кабел изпъкваше на фона на черната му коса. Единствен той от всички настоящи Блекторновци имаше такава коса, макар че в Института Кит беше виждал снимки на техни предшественици, които имаха същата тъмна коса и сребристо-сиви очи. — Би трябвало да е интересно. За разлика от Пазара на сенките, магазини като този са принудени да се подчиняват на Съглашенията, но освен това се държат от специалисти. — Изглеждаше невероятно щастлив от мисълта за цялото това специализирано знание.

Бяха прекосили по-широката, оживена Нероу Стрийт и сега се намираха на онова, което би трябвало да е Гил Стрийт, застанали срещу един самотен отворен магазин. Витрините му бяха слабо осветени, а над вратата с месингови букви беше написано: СОБСТВЕНИК — Ф. САЛОУС. Нямаше никакво описание на това, какъв бе магазинът, ала Кит предполагаше, че онези, които пазаруваха в него, знаеха какво се предлага.

Тай вече беше пресякъл улицата и отваряше вратата. Ливи забърза след него. Кит беше последен — предпазлив и далеч не така изгарящ от нетърпение. Беше израснал около продавачи на магии и техните клиенти и си имаше едно наум за тях.

Вътрешността на магазина с нищо не промени мнението му. Матираните прозорци пропускаха само блясък, но не и истинска светлина, но поне беше чисто. Върху рафтовете имаше неща, които беше виждал преди (драконови зъби, светена вода, благословени нокти, омагьосани продукти за красота, амулети за късмет) и немалко, които виждаше за пръв път. Часовници, които вървяха назад, макар да нямаше представа защо. Скачени с тел скелети на животни, каквито никога не беше срещал. Зъби на акула, прекалено големи, за да принадлежат на която и да било акула от този свят. Купища буркани, пълни с пеперудени криле в ослепителни цветове — яркорозово, неоновожълто и лимоненозелено. Шишета със синя вода, чиято повърхност се вълнуваше като мъничко море.

Върху тезгяха имаше прашно медно звънче. Ливи го вдигна и позвъни, докато Тай изучаваше картите на стените. Онази, която разглеждаше, беше покрита с имена, които Кит чуваше за първи път: Трънливите планини, Пустоград, Раздробената гора.

— Земите на феите. — Гласът на Тай беше необичайно глух. — Трудно е да се намерят карти, защото географията се променя, но докато Марк го нямаше, разгледах доста от тях.

Потропването на токчета по пода оповести появата на собственичката на магазина. За изненада на Кит се оказа, че я познават — с тъмна кожа и бронзова коса, днес тя бе облечена в права черна рокля. Хипатия Векс.

— Нефилими — въздъхна тя. — Ненавиждам нефилимите.