Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Мястото, където отиваха (адресът беше у Тай), се намираше на Гил Стрийт, обяснил бе Магнус, в Лаймхаус.

— Някога беше ужасен квартал — казал бе той. — Пълен с пушални за опиум и къщи за хазарт. Господи, ама че забавни времена бяха.

Лицето на Марк в миг беше придобило паническо изражение.

— Не се притеснявай — добавил бе Магнус. — Сега е страшно скучно. Само луксозни апартаментни и шикозни бистра. Напълно безопасно.

Джулиън не би им позволил да отидат на такава екскурзия, сигурен бе Кит. Ала Марк изобщо не се беше поколебал — за разлика от брат си, той като че ли гледаше на Ливи и Тай като на възрастни ловци на сенки, от които се очакваше да работят колкото и останалите.

Тай бе този, който за миг като че ли не беше сигурен, поглеждайки разтревожено към сестра си. Ала сега Ливи изглеждаше съвсем добре — намираха се на горното ниво на лодката, което бе открито, и тя бе обърнала лице към вятъра с неприкрита наслада, оставяйки го да повдигне косата й и да я развее.

Тай наблюдаваше всичко наоколо с онази своя съсредоточена заплененост, сякаш запаметяваше всяка сграда, всяка улица. Пръстите му потропваха върху металните перила, ала Кит не мислеше, че е от тревога. Забелязал бе, че жестовете на Тай невинаги бяха признак на лошо настроение; в някои случаи издаваха, че се чувства добре: когато бе спокоен и отпуснат, понякога гледаше как пръстите му рисуват лениви фигури във въздуха, така, както някой метеоролог би гледал движението на облаците.

— Ако стана ловец на сенки — подхвърли той, без да се обръща към някой от близнаците специално, — ще имам ли много домашни? Или ще мога просто да започна да го правя?

Очите на Ливи заблещукаха.

— Ти вече го правиш.

— Да, ама ситуацията е извънредна — обади се Тай. — Прав е — ще му се наложи да навакса с някои часове. Не че си толкова невеж, колкото би бил един мундан — побърза да добави към Кит, — но има някои неща, които вероятно ще се наложи да научиш — часове върху демони, различни езици, такива неща.

Кит направи физиономия.

— Наистина се надявах да мога да се науча в практиката.

Ливи се засмя.

— Винаги можеш да се явиш пред Съвета и да се опиташ да ги убедиш.

— Съвета? — повтори Кит. — С какво се различават от Клейва?

Ливи се разсмя още по-силно.

— Виждам, че опитите ти да ги убедиш, надали ще се увенчаят с успех — отбеляза Тай. — Макар че вероятно бих могъл да те науча на това-онова.

— Това-онова? — повтори Кит.

Рядката, ослепителна усмивка на Тай огря лицето му.

— Това-онова. Имам си по-важни неща за правене.

Кит си спомни какъв го бе видял на покрива предишната нощ, колко отчаян бе изглеждал. Сега отново бе себе си, сякаш възстановяването на Ливи бе възстановило и него. Беше отпуснал лакти на парапета, докато лодката пуфкаше покрай внушителна, подобна на крепост сграда, която се извисяваше над брега.

— Лондонската кула — обясни Ливи, забелязала погледа на Кит.

— Твърдят, че Кулата винаги трябва да е охранявана от шест гарвана — рече Тай, — в противен случай монархията ще падне.

— Всички истории са верни — тихичко каза Ливи и по гърба на Кит пробяга ледена тръпка.

Тай обърна глава.

— Малкълм и Анабел не бяха ли използвали гарван, за да си разменят съобщения? Мисля, че го прочетох в бележките на Ема и Джулиън.

— Струва ми се ненадеждно — отбеляза Кит. — Ами ако на гарвана му омръзне, или вниманието му бъде отвлечено, или срещне някой секси сокол на път натам?

— Или бъде заловен от феите — добави Ливи.

— Не всички феи са лоши — рече Тай.

— Някои феи са добри, други — лоши, като всички останали — каза Кит. — Но това навярно е твърде сложно за Клейва.

— Твърде сложно е за повечето хора — отвърна Тай.

От устата на всеки друг Кит би сметнал коментара за укор, но Тай вероятно просто го мислеше. Което бе странно успокояващо.

— Не ми харесва онова, което научихме от Даяна — подхвърли Ливи. — Как Зара твърдяла, че тя е убила Малкълм.

— Баща ми твърдеше, че нерядко голямата лъжа е по-лесна за пробутване от малката — каза Кит.

— Е, да се надяваме, че не е бил прав. — В гласа на Ливи имаше остри нотки. — Не мога да понеса мисълта, че който и да е, би могъл да смята Зара и онези като нея за герои. Дори ако не знаят, че лъже за Малкълм, плановете на Кохортата са отвратителни.

— Твърде жалко, че не можете просто да кажете на Клейва какво видя Джулиън в кристала — отбеляза Кит.

— Ако научат, че е бил в земите на феите, може да го изпратят в изгнание. — В гласа на Ливи се долавяше истински страх. — Или да му отнемат Знаците.