Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кийрън скочи на пода, взе онова, от което се нуждаеше, и дойде до леглото. Настани се до него и улови китката му. Пръстите му бяха пъргави и умели, с ниско изрязани нокти, окоравяли от годините прекарани в битки и езда. (Ръцете на Кристина също бяха корави, ала китките и връхчетата на пръстите й бяха гладки и меки. Марк не беше забравил усещането от допира им върху бузата му в онази елфическа горичка.)

— Толкова си дистанциран, Марк — рече Кийрън. — По-далеч си от мен, отколкото когато аз бях в земите на елфите, а ти — в света на хората.

Марк не откъсваше очи от китката си, обвита в гривна от бинт. Кийрън направи умел възел и отмести кутията настрани.

— Не можеш да останеш тук завинаги, Кийр — каза Марк. — А когато си тръгнеш, двамата ще бъдем разделени. Не мога да не мисля за това.

Кийрън издаде тих, изпълнен с нетърпение, звук и се тръшна върху леглото. Одеялата вече бяха метнати на пода. С черната си коса, разпиляна върху белите чаршафи, изтегнат, без да го е грижа за човешкото благоприличие (ризата му се беше вдигнала до ребрата, краката му бяха разтворени), той още повече приличаше на някое диво създание.

— Тогава ела с мен. Остани с мен. Видях лицето ти, когато зърна конете на Лова. Би сторил всичко, за да яздиш отново.

Обзет от внезапна ярост, Марк се приведе над него.

— Не всичко. — Гласът му туптеше от сдържан гняв.

Кийрън изсъска тихо и стисна ризата му.

— Ето. Ядосай ми се, Марк Блекторн. Развикай ми се. Почувствай нещо.

Марк остана на мястото си, замръзнал, надвесен над Кийрън.

— Нима мислиш, че не чувствам нищо? — попита невярващо.

Нещо припламна в очите на Кийрън.

— Докосни ме — каза той и Марк го направи, безсилен да се спре. Пръстите на Кийрън се вкопчиха в чаршафите, когато Марк го докосна, дръпна ризата му, разкопча копчетата. Плъзна ръце по тялото на Кийрън, както бе правил безброй нощи и в гърдите му лумна бавен пламък, споменът за желанието се превърна в настояще.

То гореше в него: трепкаща, печална жар, като сигнален огън, запален върху далечно възвишение. Ризата на Кийрън се вдигна над главата му, ръцете му бяха оплетени в нея, така че той посегна към Марк с крака, притегли го, задържа го с коленете си. Устните му откриха тези на Марк и той усети сладкия лед на полярния простор под небеса, в които танцуваше северното сияние. Марк не бе в състояние да спре ръцете си: очертанията на извивкита на Кийрън бе като извисяващи се хълмове, косата му — мека и тъмна като облаци; очите му бяха звезди, а тялото му се движеше под това на Марк като бушуващ водопад, какъвто никое човешко око не беше виждало. Кийрън бе звездна светлина и непознатост, и свобода. Той бе сто стрели, изпратени от сто лъка едновременно.

И Марк се изгуби; пропадаше през тъмни небеса, посребрели от диамантения прашец на звезди. Краката му се преплетоха с тези на Кийрън, ръцете му се заровиха в косата му и ето че двамата се носеха през мъглата над зелени пасища, яздеха подкован с огън жребец над пустини, където пясък се издигаше в облаци от злато. Извика и ето че Кийрън се отдалечаваше от него, сякаш го бяха вдигнали от леглото… всичко се отдалечаваше и Марк отвори очи, и видя, че се намира в библиотеката.

Беше заспал с глава върху ръцете си, допрял лице до дървената маса. Надигна се, поемайки си рязко дъх, и видя Кийрън да го гледа, седнал на перваза.

Слава на Ангела, в библиотеката нямаше никой друг. Никой, освен тях двамата.

Ръката му туптеше — трябва да се беше ударил в масата; пръстите му вече започваха да се подуват.

— Жалко — каза Кийрън, поглеждайки замислено ръката на Марк. — Иначе щеше още да спиш.

— Къде са всички останали? — попита Марк и преглътна. Гърлото му беше пресъхнало.

— Някои отидоха да търсят съставките, нужни за развалянето на обвързващата магия — отвърна Кийрън. — На децата им се доспа и Кристина ги отведе заедно с любовника на Магнус.

— Имаш предвид Алек. Името му е Алек.

Кийрън сви рамене.

— Що се отнася до Магнус, той отиде на някакво място, наречено интернет кафе, за да разпечата съобщенията на Ема и Джулиън. Нас ни оставиха да се заемем с проучвания, при което ти веднага заспа.

Марк задъвка долната си устна. Тялото му още усещаше това на Кийрън, макар да знаеше, че Кийрън не го беше докоснал. Знаеше го и все пак трябваше да попита, въпреки че се ужасяваше от отговора.

— А ти ме накара да сънувам.

Кийрън не за първи път го правеше. На няколко пъти в Лова му беше изпращал приятни сънища, когато Марк не можеше да заспи. То беше елфически дар.