Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Жените напуснаха лова и станаха Адар Рианон. Птиците на Рианон. Някои ги наричат валкирии.

Даяна му се усмихна печално.

— Елфите могат да бъдат толкова прекрасни — рече тя. — И все пак, ужасяващи.

— За Марк ли си мислиш?

— Марк обича семейството си. И те се радват, че отново е сред тях. Ала Ловът му липсва. Което понякога е трудно за разбиране. Когато се върна при нас, носеше жестоки белези, не само по тялото, но и в ума си.

— Мнозина ловци на сенки носят белези — изтъкна Гуин. — Това не означава, че вече не искат да бъдат ловци на сенки.

— Не съм сигурна, че е същото.

— А аз не съм сигурен, че е толкова различно. — Той се облегна на голям сив камък. — Марк беше добър Ловец, ала сърцето му не принадлежеше на Лова. Не Ловът му липсва, а свободата и откритото небе, и може би Кийрън.

— Ти знаеше, че двамата се скараха. Ала когато дойде при нас, бе сигурен, че Марк ще го спаси.

— Ловците на сенки искат да спасят всички. Още по-силно, когато е намесена любов.

— Смяташ ли, че Марк все още обича Кийрън?

— Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.

— Ала и те рано или късно угасват и се превръщат в пепел.

Гуин се приведе напред. Очите му, синьо и черно, бяха приковани сериозно в нея.

— Обичала ли си някога?

Даяна поклати глава. Усещаше как нервните й окончания треперят, усещаше очакването и страха.

— Не и по този начин. — Трябваше да му каже защо, помисли си, ала думите не идваха.

— Колко жалко. Според мен твоята любов би била огромна чест за всекиго.

— Та ти едва ме познаваш — изтъкна Даяна. Не би трябвало да позволя думите му да ми влияят. Не би трябвало да искам това . Само че го искаше, по начин, който отдавна се бе опитала да зарови дълбоко в себе си.

— Видях коя си в нощта, когато дойдох в Института — заяви Гуин. — Видях храбростта ти.

— Храброст — повтори Даяна. — Храбростта, която убива демони — да. Но съществуват толкова други видове храброст.

Дълбоките му очи припламнаха.

— Даяна…

Ала тя беше скочила на крака и отиде до края на полянката, повече заради облекчението от движението, отколкото заради нещо друго. Жребецът на Гуин изцвили, когато тя се приближи до него, и отстъпи назад.

— Внимавай. — Гуин също се беше изправил, но остана на мястото си. — Конете от Дивия лов са неспокойни, когато наблизо има жени. Нямат много опит с тях.

Даяна спря за миг, а после заобиколи коня на Гуин отдалеч. Когато стигна до началото на гората, зърна нещо бледо с крайчеца на окото си.

Дойде по-близо, давайки си изведнъж сметка колко бе уязвима навън, без оръжията си, облечена само по пижама. Как се бе съгласила на това? Какво бе казал Гуин, че да я убеди?

Видях коя си.

Даяна потисна думите дълбоко в ума си и докосна деликатния ствол на една липа, за да си възвърне равновесието. Очите й го видяха, преди умът й да успее да го осъзнае: странна гледка, опустошен кръг насред Брослинд. Земя като пепел, дървета, опожарени до корен, сякаш киселина бе изгорила всичко живо.

— В името на Ангела — прошепна тя.

— Това е мор. — Гуин се бе приближил зад нея, широките му рамене бяха обтегнати от напрежение, челюстта му беше стисната. — Досега го бях виждал единствено в Царството на феите. То е знак за могъща тъмна магия.

Имаше изгорени места, бели като пепел, като повърхността на луната.

Даяна стисна по-здраво ствола на липата.

— Отведи ме обратно. Трябва да се върна в Аликанте.

Приседнал на ръба на леглото, Марк разглеждаше китката си. Раната, която се обвиваше около нея, като че ли беше по-тъмна, с коричка от засъхнала кръв по краищата, а от нея тръгваха тъмночервени и лилави синини.

— Нека те превържа. — Кийрън седеше на нощното шкафче, подвил крака под себе си. Беше разчорлен и бос. Приличаше на диво създание, кацнало върху късче от цивилизацията, като ястреб върху главата на статуя. — Нека сторя поне това за теб.

— Превръзката няма да помогне — отвърна Марк. — Както каза Магнус — няма да се излекува, докато заклинанието не бъде отменено.

— Тогава го направи за мен. Не мога да понеса да я виждам.

Марк го погледна изненадано. В Дивия лов се бяха нагледали на наранявания и кръв и Кийрън определено не беше от онези, на които лесно им прилошава.

— Превръзките са ей там — каза, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче.