Кассандра Клэр - Повелител на сенките

За разлика от него, Макс спеше като пън — тъмносин пън с очарователно големи тъмносини очи и щърба усмивка. Когато Кристина, Марк и Кийрън бяха изтичали на приземния етаж, за да открият Алек и Магнус и двете им деца във фоайето на Института, Евелин вече беше там и мърмореше нещо за магьосници в дома й и колко нежелателно бе да имаш син цвят. Кристина се надяваше повечето възрастни ловци на сенки да не реагират по този начин при вида на Макс — би било страшно травматизиращо за горкото мъниче.

Изглежда, че Алек и Магнус се бяха завърнали от някакво пътуване и бяха открили съобщението на Даяна, молещо ги за помощ. Незабавно бяха отворили Портал, отвеждащ до Лондонския институт и научили от Кристина за обвързващата магия, Магнус се бе отправил към местния Пазар на сенките, за да потърси книга със заклинания, която да му помогне да я развали.

Рафи и Макс, останали сами в непозната къща, само с един от родителите, бяха надали вой.

— Заспивай — казал бе Алек мрачно на Рафи, докато го отнасяше в една празна стая. — Adorno.

Кристина се изкиска.

— Това означава „украшение“. Не „заспивай".

Алек въздъхна.

— Все още уча испански. Магнус е този, който го говори.

Кристина се усмихна на Рафаел, който подсмърчаше. Тя винаги приспиваше малките си братовчеди с песни, така, както майка й беше правила с нея; може би на Рафи това щеше да му хареса.

— О, Рафаелито — каза тя, о, мъничък Рафаел. — Ya es hora de ir a dormer. Te gustarίa que te cante una canciòn? [18] Вече е време за сън. Ще ти хареса ли ти да изпея една песен? (Исп.) — Б. пр.

Той закима енергично.

— Si !

Кристина се бе заела да научи Алек на всички приспивни песнички, които знаеше, докато той държеше Макс, а тя седеше с Рафи. Малко след това Магнус се беше върнал и откъм библиотеката се беше разнесло думкане и тропане и Алек се бе втурнал да види какво става. Кристина обаче бе предпочела да остане, където бе, освен ако не я повикаха, защото загадъчни бяха пътищата на магьосниците, както и на техните очарователни гаджета.

Освен това й харесваше да има нещо така безобидно като малко дете, което да я отвлече от тревогите й. Сигурна бе (относително сигурна), че обвързващата магия може да бъде развалена. Ала въпреки това бе притеснена: ами ако не можеше? Двамата с Марк щяха да бъдат нещастни завинаги, свързани от връзка, която не искаха. И къде щяха да отидат? Ами ако той поискаше да се върне в земите на феите? Тя не би могла да отиде с него.

Измъчваха я и мисли за Диего: очаквала бе да открие съобщение от него, когато се завърна от земите на феите, но такова нямаше. Възможно ли бе някой да изчезне от живота ти по този начин на два пъти?

Тя въздъхна и се наведе, за да погали Рафи по главичката, пеейки тихичко.

Алек се беше върнал, докато тя пееше, и бе седнал на леглото до Макс, облегнат на стената.

— Чувал съм тази песен и преди. — Беше Магнус, застанал на прага. Изглеждаше уморен, клепачите на котешките му очи бяха натежали — Не помня кой я пееше.

Приближи се и се наведе, за да вземе Рафи от нея. Гушна го в прегръдките си и за миг главичката на Рафи се люшна до врата му. Кристина се зачуди дали това се беше случвало преди: ловец на сенки с родител магьосник.

Изпя го Магнус и Кристина го погледна изненадано. Имаше приятен глас, макар че мелодията й беше непозната. Слънце, слънчице, сгрей ме за малко, за една сутрин, за един ден, за цялата седмица.

— Добре ли си, Магнус? — попита Алек.

— Да. Ливи също е добре. Оздравява. До утре трябва да се е оправила напълно.

Магнус разкърши рамене, обтягайки мускулите си.

— Ливи? — Кристина се изпъна сепнато. — Какво е станало с Ливи?

Алек и Магнус се спогледаха.

— Не й ли каза? — тихо попита Магнус.

— Не исках да разстройвам децата — отвърна Алек. — И си помислих, че ти би могъл да я успокоиш по-добре…

Кристина скочи на крака.

— Ливи е пострадала? Марк знае ли?

И Магнус, и Алек я увериха, че Ливи е добре и че, да, Марк знае, но тя вече беше на вратата.

Втурна се по коридора към стаята на Марк. Китката й туптеше от болка — не й беше обръщала внимание, но сега, когато беше разтревожена, тя се усили. Дали беше болка, която Марк изпитваше, предала се и на нея, така, както понякога парабатаите усещаха агонията на другия? Или магията се усилваше?