Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Спокойно. Всичко е наред — каза и посегна да поеме Ливи. Кит му я подаде с облекчение — някой щеше да се погрижи за това. Магнус Бейн щеше да се погрижи за това. Нямаше да допусне Ливи да умре.

Отне му миг докато забележи, че в библиотеката има още някой. Някой, когото той не познаваше и който тръгна към Магнус в същия миг, в който магьосникът положи Ливи върху дългата маса. Беше млад мъж, на годините на Джейс, с права тъмна коса, която изглеждаше така, сякаш преди малко беше станал и не си беше направил труда да я среше. Носеше избелял пуловер и дънки и гледаше Магнус ядосано.

— Събуди децата.

— Алек, тук имаме спешен случай — изтъкна Магнус.

Значи, това беше Алек Лайтууд. Незнайно защо, Кит бе очаквал да изглежда по-възрастен.

— Събудените малки деца също са спешен случай — настоя Алек. — Така де.

— Добре, дръпнете мебелите назад — нареди Магнус на Тай и Кит. — Трябва ми място. — Той хвърли кос поглед към Алек, докато двете момчета се заловиха да местят столове и малки етажерки. — Е, къде са децата? — попита, докато си събличаше палтото.

Алек протегна ръка и го улови, когато Магнус му го подхвърли — отработено движение, което издаваше, че е свикнал с този жест.

— Оставих ги с едно мило момиче на име Кристина. Тя каза, че обича малки деца.

— Оставил си децата ни с непозната?

— Всички други спят — изтъкна Алек. — Освен това тя знае приспивни песнички. На испански. Рафи май се влюби. — Той отново хвърли поглед към Кит. — В името на Ангела, това е направо плашещо — изтръгна се от него, сякаш повече не можеше да се сдържа.

Кит се посмути.

— Кое е плашещо?

— Иска да каже, че страшно приличаш на Джейс — обясни Магнус. — Джейс Херондейл.

— Моят парабатай — добави Алек с обич и гордост.

— Познавам Джейс. — Кит гледаше Тай, който се мъчеше да премести един стол. Трудно му бе не защото столът беше прекалено тежък, а защото пръстите му се свиваха и разпускаха от двете му страни, правейки жестовете му необикновено непохватни и некоординирани. — Дойде в Института след моето… след като открих кой съм.

— Легендарният изгубен Херондейл — каза Магнус. — Знаеш ли, вече бях започнал да мисля, че е просто мълва, измислена от Катарина, като Чудовището от Лох Нес или Бермудския триъгълник.

— Катарина е измислила Бермудския триъгълник? — попита Алек.

— Не говори глупости, Алек. Това беше Рейгнър. — Магнус докосна лекичко Ливи по ръката и тя извика. Тай изпусна стола, с който се бореше, и си пое накъсано дъх.

— Причиняваш й болка. Недей.

Гласът му беше тих, но Кит долови стоманените нотки в него и видя момчето, опряло нож до гърлото му в къщата на баща му.

Магнус подпря ръце на масата.

— Ще се опитам, Тиберий. Но може да се наложи да й причиня болка, за да я излекувам.

Тай като че ли се канеше да отговори, ала в този миг вратата се отвори рязко и Марк нахлу в библиотеката. Зърна Ливи и пребледня.

— Ливи. Ливия!

Понечи да се приближи, но Алек го стисна над лакътя. Макар и слаб, беше забележително силен. Задържа Марк назад, докато Магнус прокарваше длан, от която изскачаше син огън, над тялото на Ливи. Ръкавът на якето и ризата й сякаш се стопиха, разкривайки дълга, грозна рана, от която се процеждаше жълта течност.

Марк си пое рязко дъх.

— Какво става?

— Схватка на Пазара на сенките — отвърна Магнус кратко. — Ливия бе порязана от парче стъкло, върху което имаше корен от ориас. Силна отрова, но има лек. — Пръстите му се плъзнаха над ръката на Ливи и под кожата й грейна синьо сияние, сякаш нещо в нея пулсираше.

— Пазарът на сенките? — повтори Марк. — Какво, по дяволите, е правила Ливи на Пазара на сенките?

Никой не му отговори. Кит имаше чувството, че се свива в себе си.

— Какво става? — попита Тай. Пръстите му все така се свиваха и разпускаха до тялото му, сякаш се опитваше да отърси нещо от кожата си. Раменете му се изпънаха. Беше сякаш тревогата и възбудата му намираха израз в безмълвна музика, която караше нервите и мускулите му да танцуват. — Тази синя светлина нормална ли е?

Марк каза нещо на Алек, който кимна и го пусна. Марк заобиколи масата и като се приближи до Тай, сложи ръка на рамото му. Тай се облегна на него, ала ръцете му продължиха да потръпват.

— Магнус е най-добрият. Целителните магии са неговата специалност. — Гласът на Алек беше мек. Не беше гласът на човек, който говори тихо, просто за да успокои някого, а на човек, който наистина споделя болката му. — Веднъж излекува и мен — добави. — Беше демонска отрова. Не би трябвало да съм жив, ала ето че съм. Можеш да му имаш доверие.