Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кит вдигна грейналия меч. Светлината му накара долноземците да се свият уплашено, ала той знаеше, че това не е достатъчно: отново щяха да се хвърлят в атака и тогава щяха да разкъсат Ливи и Тай на парчета. Зърна Барнабас, с подгизнал от кръв костюм, да се обляга на ръката на един телохранител. Очите му, впити в Кит, бяха пълни с омраза.

Тук нямаше да има милост за тях.

Един вълк скочи срещу него. Той вдигна Умбриел, размаха го… и не срещна нищо. Вълкът се беше сгромолясал на земята, сякаш отблъснат от невидима ръка.

Силен порив на вятър развя златната коса на Кит и той я отметна с поаленяла ръка. Синя мълния припламна и се заби в земята пред Барнабас.

— Виждам — разнесе се кадифен глас, — че съм пристигнал точно навреме.

Към тях вървеше висок мъж с къса, черна коса, оформена на шипове. Очевидно беше магьосник: имаше златно-зелени котешки очи с тесни зеници и носеше тъмносиво палто, поръбено с драматично алено, което се развяваше зад него, докато вървеше.

— Магнус Бейн. — Гласът на Барнабас Хейл бе пропит с неприкрита ненавист. — Върховният предател.

— Не бих казал, че това е любимият ми прякор — отбеляза Магнус и размаха лекичко пръсти към Барнабас. — Предпочитам „Нашият господар и повелител", или пък „Несъмнено най-сексапилният".

Барнабас се дръпна назад.

— Тези трима нефилими проникнаха на Пазара на сенките с измама…

— Нарушили ли са Съглашенията?

Барнабас изръмжа.

— Един от тях ме прониза.

— Кой? — попита Магнус.

Барнабас посочи Кит.

— Колко ужасно — заяви Магнус. Лявата му ръка бе отпусната до тялото и той незабелязано вдигна палец към Кит в знак на одобрение. — Това преди или след като ги нападна се случи?

— След — обади се Кит. Един от телохранителите на Барнабас пристъпи към него и той замахна с оръжието си. Този път мълнията, изскочила от ръката на Магнус изплющя като скъсана електрическа жица между тях.

— Достатъчно — заяви магьосникът.

— Нямаш власт тук, Бейн — каза Барнабас.

— Всъщност имам. Като представител на магьосниците в Съвета на нефилимите, имам немалка власт. Сигурен съм, че го знаеш.

— О, прекрасно знаем точно колко си отдаден на ловците на сенки. — Барнабас беше толкова бесен, че пръскаше слюнки, докато говореше. — Особено на семейство Лайтууд.

Магнус повдигна лениво вежди.

— За приятеля ми ли става дума? Да не би да ревнуваш, Барнабас?

Кит се прокашля.

— Господин Бейн. — Чувал бе за Магнус Бейн, кой ли не беше. Той вероятно бе най-прочутият магьосник в света. Заедно с Мая Робъртс, Лили Чен и приятеля му Алек, оглавяваше Съюза между долноземци и нефилими. — Ливи изгуби много кръв. Тай използва целителна руна, но…

Лицето на Магнус потъмня от истински гняв.

— Тя е само на петнайсет години, просто дете — изръмжа той. — Как смеете!

— Да не би да донесеш на Съвета за нас, Магнус? — обади се Хипатия за първи път. Тя не се беше включила в схватката и сега, облегната на една сергия, оглеждаше Магнус изпитателно. Шейд сякаш беше изчезнал; Кит нямаше представа къде бе отишъл.

— Струва ми се, че имаме две възможности — заяви Магнус. — Или ще се биете с мен и вярвайте ми, ще загубите, защото съм страшно ядосан и съм по-стар от всеки един от вас. След което ще докладвам на Съвета. Или ще ме оставите да си отида заедно с нефилимските деца, без бой, и в такъв случай няма да докладвам на Съвета. Какво избирате?

— Аз избирам номер две — обади се жената, замерила върколаците с бутилките си.

— Тя има право, Барнабас — съгласи се Хипатия. — Откажи се.

Лицето на Барнабас потръпваше. А после той се обърна рязко и се отдалечи, следван от телохранителите си. Останалите долноземци също започнаха да се разотиват, потъвайки в тълпата с прегърбени рамене.

Кит се отпусна на колене до Тай, който почти не беше помръднал. Очите му се стрелкаха напред-назад, устните му бяха почти бели; изглеждаше в шок.

— Тай — повика го Кит колебливо и сложи ръка върху неговата. — Тай…

Тай се отърси от него, сякаш без дори да забележи кой е. Беше обвил ръце около Ливи, впил пръсти в китката й. Кит осъзна, че мери пулса й. Ясно бе, че е жива — гърдите й се повдигаха и спускаха. Въпреки това Тай не сваляше пръсти от китката й, сякаш ударите на сърцето й го успокояваха.

— Тиберий. — Беше Магнус, коленичил до тях, без да обръща внимание на кръвта и калта, изцапали скъпото му на вид палто. Не протегна ръка, не се опита да докосне Тай, просто каза тихо:

— Тиберий. Знам, че ме чуваш. Трябва да ми помогнеш да отнесем Ливи в Института. Там ще мога да се погрижа за нея.