Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън погледна към Ема. Беше се обърнала по гръб, затворила очи, а гърдите й се повдигаха и спускаха равномерно. Устните й бяха полуотворени, бузите й — леко зачервени.

Той се приближи до вратата и бавно натисна бравата, опитвайки се да й попречи да изскърца. Тя се отвори и той пристъпи навън.

Нощта бе тъмна и студена, луната беше увиснала над водата като перла, полюшваща се от верижка. Земята около къщата беше неравна и се спускаше почти отвесно към океана. Повърхността на водата беше тъмно прозрачна и през нея, сякаш гледаше през черно стъкло, Джулиън виждаше очертанията на скали.

— Джулиън — разнесе се глас. — Джулиън Блекторн.

Той се обърна. Къщата беше зад него, пред него — Пийк Рок, краят на скалата, и тъмната трева, растяща между сивите камъни.

Вдигна ръка и светлината, бликнала от руническия му камък, огря момичето, застанало пред него.

Сякаш беше изляла от рисунката му. Тъмна, права коса, овално лице, като на тъжна Мадона, очертано от качулката на огромно наметало, изпод което се подаваха тънки, бледи глезени и износени обувки.

— Анабел?

Ножът изхвръкна от ръката на Кит, прелетя през разстоянието между него и приближаващата тълпа и се заби в рамото на Барнабас Хейл. Покритият със змийски люспи магьосник изкрещя от болка и политна назад.

— Кит! — каза Ливи изумено; Кит усети, че не бе сигурна дали бе постъпил правилно, ала той никога не бе забравил един цитат на Емерсън, който баща му страшно обичаше: Вдигнеш ли ръка против краля, трябва да го убиеш.

Един магьосник бе по-могъщ от глутница върколаци, а Барнабас бе предводителят им. Това бяха две причини да го извади от играта. Нямаше обаче време да мисли за тези неща, защото долноземците връхлетяха върху тях.

— Умбриел! — изкрещя Ливи и оръжието в ръката й лумна.

Тя бе същинска вихрушка от движение, невероятно бърза и изящна, благодарение на тренировките си със сабя. Описа смъртоносен кръг, а косата й се развя около нея. Беше прекрасно размазано петно от светло и тъмно, острието й оставяше дълги следи от кръв там, откъдето минеше.

Тай, с къс меч в ръка, беше отстъпил до колоната на сергията, което беше хитро, защото собственичката на сергията крещеше на долноземците да се дръпнат, докато те настъпваха.

— Хей! Махайте се! — викаше тя и стоката й полетя във въздуха; шишенца с тинктури се заразбиваха в изненаданите лица на върколаци и вампири. Някои от течностите като че ли бяха разяждащи — поне един върколак отскочи назад с вой, стиснал цвърчащото си лице.

Тай се усмихна и въпреки всичко, което се случваше, на Кит също му се прииска да се усмихне. Скъта го в ума си като спомен, към който да се върне по-късно, защото точно в този момент отгоре му връхлиташе огромен върколак с рамене като подпорни стени. Той протегна ръка и издърпа един от стълбовете в шатрата на Шейд.

Цялата конструкция рухна, а Кит замахна с кола. Металът не беше много твърд, но пък беше гъвкав, като гигантски камшик. Чу пращене на кости, когато го стовари право в гърдите на скочилия върколак, който извика от болка и прелетя над главата му.

Тялото на Кит пулсираше от възбуда. Може би щяха да се справят. Може би тримата щяха да си пробият път навън оттук с помощта на оръжията си. Може би това означаваше във вените ти да тече ангелска кръв.

Ливи изпищя.

Кит изтласка един вампир от пътя си, удряйки го жестоко с кола, и се обърна да види какво бе станало. Една от бутилките, летящи във въздуха, я беше улучила. Вътре очевидно бе имало киселина, която бе прогорила дупка в дрехите й и въпреки че Ливи бе притиснала ръка до раната, Кит зърна кръв между пръстите й.

Все още размахваше оръжие с другата си ръка, ала долноземците, като акули, надушили кръв, се бяха извърнали от Тай и Кит и се приближаваха към нея. Тя замахна и прониза двама от тях, ала тъй като не можеше да предпази тялото си както трябва, кръгът на защитата й намаляваше. Един вампир дойде по-близо, облизвайки устни.

Кит се затича натам. Тай беше пред него, проправяйки си път през множеството с помощта на меча си. Кръв бе измокрила земята в краката на Ливи. Сърцето на Кит се сви от паника. Ливи рухна в мига, в който Тай стигна до нея и двамата се свлякоха заедно на земята, Ливи — в прегръдките на брат си. Умбриел се изплъзна от пръстите й.

Кит се приближи до тях с препъване. Запрати кола настрани, удряйки няколко върколаци, и грабна серафимското оръжие на Ливи.

Тай бе свалил меча си. Държеше сестра си, която бе изгубила съзнание, а косата й се бе разпиляла по раменете и гърдите му. Беше извадил стилито си и рисуваше иратце върху кожата й, макар че ръката му трепереше и руната беше разкривена.