Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Нищо няма да ви кажа. Дори ако използвате Меча.

— Действително. Не можем да вярваме на нищо, което ще ни кажеш под въздействието на Меча — съгласи се инквизиторът. — Малкълм така те е осквернил…

— Осквернил? — повтори Анабел ужасено. — Сякаш… сякаш сега съм нещо мръсно?

— Ти стана нещо мръсно от мига, в който за първи път го докосна. А сега не знаем колко те е променил — нищо чудно да притежаваш някаква защита срещу инструментите на нашето правосъдие. Някакъв амулет, който не познаваме. Така че се налага да го направим по мунданския начин.

Жената със суровото лице бе стигнала до инквизитора и му подаде черния вързоп. Той го разви, разкривайки набор от остри инструменти — ножове, бръсначи и шила. Някои от остриетата вече бяха изцапани с ръждиво червено.

— Кажи ни у кого е книгата сега и болката ще спре — заяви инквизиторът и вдигна един бръснач.

Анабел запищя.

За щастие, образът угасна. Ливи беше пребледняла. Тай се беше привел напред, прегърнал тялото си с ръце. Кит искаше да протегне ръка, да я сложи върху Тай, да му каже, че всичко ще бъде наред, по начин, който изуми и него.

— Има още — рече Шейд. — Друга сцена. Вижте.

Образът на стената се беше сменил. Все още се намираха в същата аудитория, ала сега бе нощ и прозорците бяха тъмни. Мястото бе осветено с факли, които горяха със златно-бяло сияние. Докато преди виждаха единствено ръбовете на тъмните му дрехи и ръцете му, сега те ясно различиха лицето на инквизитора. Съвсем не беше толкова стар, колкото Кит си беше помислил: беше сравнително млад мъж с тъмна коса.

Стаята беше почти празна, с изключение на него и групичка мъже на различна възраст. Нямаше жени. Другите мъже не носеха роби, а дрехи от Регентския период: кожени бричове и къси, закопчани жакети. Някои от тях имаха бакенбарди, а един-двама — грижливо подстригани бради. Те всички изглеждаха развълнувани.

— Феликс Блекторн — заяви инквизиторът, провлачвайки леко думите. — Дъщеря ти, Анабел, бе избрана, за да стане Желязна сестра. Изпратена ви бе, за да се сбогувате, ала сега научавам от Елмазената цитадела, че никога не е пристигнала при тях. Имаш ли някаква представа за местонахождението й?

Мъж с прошарена кестенява коса свъси вежди. Кит се взираше в него с огромен интерес: това бе жив предшественик на Тай и Ливи, на Джулиън и Марк. Имаше широко лице, издаващо избухлив характер.

— Ако намекваш, че съм скрил дъщеря си, не съм. Тя се омърси с допира на магьосник и вече не е част от нашето семейство.

— Чичо ми казва истината — обади се по-млад мъж. — За нас Анабел е мъртва.

— Колко образно казано! — заяви инквизиторът. — Не се засягайте, ако смятам, че е нещо повече от израз.

По-младият мъж потръпна. Лицето на Феликс Блекторн не промени изражението си.

— Не би възразил срещу изпитание с Меча на смъртните, нали, Феликс? — попита инквизиторът. — Просто за да сме сигурни, че действително не знаеш къде се намира дъщеря ти.

— Върнахте ни я изтезавана и полуобезумяла — сопна се по-младият Блекторн. — Не ми казвай сега, че ви е грижа за съдбата й.

— Не бе наранена повече, отколкото би могъл да пострада който и да било ловец на сенки в битка — заяви инквизиторът. — Ала смъртта е нещо друго. А и Железните сестри питат за нея.

— Може ли да кажа нещо? — обади се друг от мъжете; имаше тъмна коса и аристократичен вид.

Инквизиторът кимна.

— Откакто Анабел Блекторн замина, за да се присъедини към Железните сестри, Малкълм Фейд се превърна в истински съюзник на нефилимите. Един от онези редки магьосници, за които можем да разчитаме, че са на наша страна и които са незаменими в битка.

— Накъде биеш, Херондейл?

— Ако не вярва, че неговата любима го е напуснала, да го наречем, доброволно, или ако научи, че тя е пострадала, не смятам, че ще продължи да ни бъде толкова полезен.

— Железните сестри не напускат Цитаделата, за да клюкарстват — намеси се друг мъж, с тясно като на пор лице. — Ако обсъждането на съдбата на злощастната Анабел спре дотук, нищо от казаното няма да стигне по-далеч. В крайна сметка, възможно е да е избягала на път за там или да е станала жертва на демон, или на крайпътни разбойници. Възможно е никога да не узнаем истината.

Инквизиторът потропа с пръсти по облегалката на стола си. Беше впил поглед във Феликс Блекторн, изпод полупритворени клепачи; Кит нямаше представа какво мисли. Най-сетне той заяви:

— Дяволски си хитър, Феликс, да въвлечеш приятелите си във всичко това. Наясно си, че не бих могъл да накажа всички ви, без това да доведе до хаос. И имате право за Фейд. Близо до Сколоманса избухнаха размирици сред демоните и се нуждаем от него. — Той разпери ръце. — Много добре. Повече няма да го обсъждаме.