Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кит далеч не беше толкова развеселен.

— Свалете си ръкавите — каза той. — И си вдигнете качулките. Опитайте се да скриете Знаците си доколкото ви е възможно.

Ливи и Тай се подчиниха. Тай посегна към слушалките си, но после спря и бавно ги върна на мястото им около врата си.

— Май е по-добре да не ги слагам. Може да се наложи да чуя нещо.

Ливи стисна рамото му и прошепна думи, които Кит не можа да различи. Тай поклати глава, отпращайки я с махване на ръка, и те навлязоха още по-навътре в Пазара. Групичка бледи Деца на нощта се бяха събрали около сергия, която рекламираше ЖЕРТВИ ДОБРОВОЛЦИ. Неколцина човеци бяха насядали около дървена маса и си бъбреха; От време на време някой вампир се приближаваше, разменяха се пари и един от човеците биваше отведен в сенките, за да бъде ухапан.

От Ливи се изтръгна приглушен звук.

— Те много внимават — увери я Кит. — На Пазара в Лос Анджелис също има такова място. Вампирите никога не пият толкова, че да наранят някого.

Зачуди се дали не трябва да каже още нещо, за да успокои Тай. Тъмнокосото момче бе пребледняло, по скулите му бяха избили капчици пот. До тялото му, ръцете му се свиваха и разпускаха неспокойно.

Още по-навътре попаднаха на сергия с надпис СУРОВ БАР. Върколаци бяха наобиколили дузина пресни животински трупове и продаваха на минувачите кървави парчета месо, откъснати с голи ръце. Ливи се намръщи; Тай не каза нищо. Кит вече беше забелязал, че игрите на думи и езиковите шеги не представляват особен интерес за Тай. В този момент той изглеждаше така, сякаш се бореше между желанието да попие възможно най-много от Пазара на сенките и опитите да не повърне.

— Сложи си слушалките — тихо му каза Ливи. — Всичко е наред.

Тай отново поклати глава. Черната му коса стърчеше на челото. Кит се намръщи. Искаше му се да улови Тай и да го извлече от Пазара на сенките на някое тихо и спокойно място. Спомни си думите на Тай, че мрази тълпите, как шумът и бъркотията били „като натрошено стъкло в главата ми".

Имаше и още нещо, нещо странно, не както трябва, на този Пазар.

— Мисля, че сме се озовали в частта с храните — подхвърли Ливи, правейки физиономия. — Ще ми се да не бяхме.

— Насам. — Кит се обърна към катедралата. Обикновено на Пазара имаше място, където се събираха магьосниците. Досега бе видял единствено вампири, върколаци, вещици и…

Забави крачка толкова, че почти спря.

— Няма феи.

— Какво? — попита Ливи, като едва не се блъсна в него.

— Обикновено Пазарът е пълен с феи. Те продават всичко — от дрехи за невидимост до торби с храна, които никога не се изпразват. Ала тук не видях нито една фея.

— А аз видях — каза Тай и посочи.

Наблизо имаше голяма сергия, зад която стоеше висок мъж вещер със сплетена сива коса. Пред сергията бе поставена маса, покрита със зелено сукно, върху която бяха подредени старинни клетки за птици, изработени от ковано, боядисано в бяло, желязо. Всяка от тях бе красива сама по себе си и за миг Кит си помисли, че именно те се продаваха.

А после се вгледа по-внимателно. Във всяка клетка имаше мъничко, пленено създание. Богато разнообразие от пиксита, никсита и дори един гоблин, чиито големи очи бяха така подпухнали, че почти се бяха затворили — вероятно защото беше толкова близо до студено желязо. Останалите феи си бъбреха печално и тихо, вкопчваха ръце в пречките на клетките, а после ги пускаха с тихи викове на болка.

Тай беше пребледнял измъчено. Ръцете му трепереха до тялото. Кит си го представи в пустинята, как милва малки гущери, как слага мишки в джобовете си, как улавя порчета за компания. Тай, който съчувстваше на всички малки и безпомощни създания.

— Не можем да ги оставим така.

— Вероятно ги продават за кръв и кости. — Гласът на Ливи трепереше. — Трябва да направим нещо.

— Тук нямате никаква власт, нефилими.

Остър, студен глас ги накара да се обърнат рязко. Пред тях стоеше жена с махагонова кожа и коса с цвят на бронз, вдигната високо на главата й. Зениците й имаха формата на златни звезди. Беше облечена в ледниковобял костюм с панталон и искрящи обувки на високи токчета. Би могла да бъде на всякаква възраст между осемнайсет и трийсет години.

Усмихна се, когато те я погледнаха.

— О, да, мога да разпозная един ловец на сенки, дори когато нескопосано се опитва да скрие Знаците си. Съветвам ви да се махнете оттук, преди да ви е забелязал някой не толкова дружелюбен, колкото съм аз.

И двамата близнаци посегнаха дискретно към коланите с оръжията си, ръцете им бяха на милиметри от дръжките на серафимските им ками. Кит знаеше, че бе ударил неговият миг: моментът да им покаже колко добре може да се оправя с Пазара и неговите обитатели.