Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Според мен са живели тук преди двеста години, вероятно криейки се от Клейва — каза Джулиън. — Има нещо в мястото, където си бил с някого, когото обичаш. То придобива специално значение за теб. Превръща се в нещо повече от място. Превръща се във въплъщение на онова, което сте изпитвали един към друг. Миговете, прекарани с някого… те стават част от тухлите и мазилката му. Част от душата му.

Светлината на огъня галеше лицето и косата на Джулиън и ги позлатяваше. Ема усети как в гърлото й се надигат сълзи и ги преглътна с усилие.

— Има причина Малкълм да не остави това място просто да рухне. Обичал го е. Държал е на него, защото то е било мястото, където е бил с нея.

Ема взе чая си.

— И може би мястото, където е искал да я доведе отново? — предположи. — След като я възкреси от мъртвите?

— Да. Смятам, че Малкълм я е възкресил наблизо и че е възнамерявал да се скрие тук с нея, както са го направили много отдавна. — Джулиън като че ли се отърси от особеното настроение, което го беше завладяло, като куче, отърсващо вода от козината си. — На етажерката има пътеводители за Корнуол — аз ще ги прегледам. А ти какво друго намери? Какво има в тези книги?

Ема отвори първата. От вътрешната страна на корицата пишеше Дневник на Малкълм Фейд Блекторн, на осем години.

— В името на Ангела. Това са дневниците му.

Тя зачете на глас:

Казвам се Малкълм Фейд Блекторн. Сам си избрах първите две имена, ала последното ми беше дадено от семейство Блекторн, които бяха достатъчно мили, за да ме приемат сред себе си. Феликс казва, че съм повереник, макар че не знам какво означава това. Казва също така, че съм магьосник. Когато той го казва, си мисля, че то май не е нещо хубаво, но Анабел казва да не се тревожа, че всички сме родени такива, каквито сме и че не можем да го променим. Анабел казва…

Ема спря. Това бе мъжът, убил родителите й, но освен това беше гласът на едно дете, безпомощен и чудещ се, отекващ през вековете. Двеста години… дневникът нямаше дата, но трябва да беше написан в началото на деветнайсети век.

— „Анабел казва" — прошепна тя. — Влюбил се е в нея толкова рано.

Джулиън се прокашля и стана.

— Така изглежда. Ще се наложи да прочетем дневниците му, за да видим дали споменава места, които са били важни и за двама им.

— Това са доста дневници — отбеляза Ема, хвърляйки поглед към трите томчета.

— Значи, ни очаква доста четене — отвърна Джулиън. — Най-добре да направя още чай.

Вопълът на Ема „Не чай !“ го съпроводи до кухнята.

Лондонският Пазар на сенките се намираше в южния край на Лондонския мост, който, както Кит откри с разочарование, се оказа скучна циментова постройка без кули.

— Смятах, че ще бъде като на картичките — оплака се той.

— Мислиш си за Тауър Бридж — информира го Ливи надменно, докато слизаха по тесните каменни стъпала, отвеждащи до мястото под железопътните линии, които се кръстосваха на моста над тях. — Той е по всички картички. Истинският Лондонски мост бе съборен много отдавна; този е модерен заместител.

Една табела рекламираше пазар за плодове и зеленчуци, но той отдавна беше затворен. Белите сергии бяха празни, портите — заключени. Над всички това се извисяваше сянката на катедралата „Садарк", масивна постройка от стъкло и камък, която скриваше реката от погледа.

Кит примига, за да прогони магията за прикриване на дъното на стъпалата. Образът пред очите му се разкъса като паяжина и Пазарът на сенките оживя пред тях. Използваха немалко от сергиите на обикновения пазар (хитро, помисли си Кит, да се криеш там, където всички могат да те видят), но сега те бяха пъстро боядисани, същинска дъга от цветове и блясък. Между сергиите бяха опънати шатри, направени от коприна и драперии, а във въздуха пред тях се рееха табели, рекламиращи всичко — от предсказване на бъдещето до амулети за късмет и магии за любов.

Тримата се шмугнаха сред оживената тълпа. Сергии предлагаха омагьосани маски и шишенца кръв от избрани реколти (Ливи изглеждаше така, сякаш ще повърне над бутилката с надпис ПИКАНТЕН ЧЕРЕШОВ ВКУС), а аптекари въртяха успешна търговия с магически прахчета и тинктури. Върколак с тънка, бяла коса продаваше шишенца със сребрист прашец, докато насреща му вещица, върху чиято кожа бяха татуирани разноцветни люспи, предлагаше книги със заклинания. Няколко сергии бяха посветени на амулети за отблъскване на нефилими, което накара Ливи да се изкиска.