Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Както и моментът да предотврати кръвопролитие.

— Аз съм пратеник на Барнабас Хейл — заяви. — От Лосанджелиския институт. Тези ловци на сенки са под моя закрила. Коя си ти?

— Хипатия Векс — отвърна тя. — Съсобственичка на този Пазар. — Тя присви звездните си очи срещу Кит. — Представител на Барнабас, казващ? И защо да ти вярвам?

— Единствените, които знаят за Барнабас Хейл — отвърна Кит, — са онези, които той иска да знаят.

Жената кимна лекичко.

— А ловците на сенки? И те ли са изпратени от Барнабас?

— Иска да се консултирам с магьосник относно един необикновен магически предмет. — Кит вече не можеше да бъде спрян, понесен на крилете на измислиците и лъжите. — Предметът е у тях.

— Много добре тогава. Ако Барнабар те е изпратил да се консултираш с магьосник, кой е този магьосник?

— Аз — долетя дълбок глас откъм сенките.

Кит се обърна и видя фигура, застанала пред голяма, тъмнозелена шатра. Гласът беше мъжки, ала самата фигура бе скрита под тежка роба, качулка и наметало, които не позволяваха да се различи полът й. — Аз ще поема оттук, Хипатия.

Хипатия примига бавно. Беше като да видиш как звездите се скриват и отново изплуват иззад облак.

— Щом настояваш.

Обърна се, за да се отдалечи, но после спря и погледна през рамо към Ливи и Тай.

— Ако ви е жал за тези същества, за тези феи, умиращи в клетките, помислете си за това: ако не беше Студеният мир, за който вие настоявахте, те нямаше да бъдат тук. Вижте кръвта върху собствените си ръце, нефилими.

С тези думи тя изчезна между две шатри. Върху лицето на Тай се беше изписало измъчено изражение.

— Ама моите ръце…

— Просто израз. — Ливи обви раменете му с ръка и го притисна до себе си. — Вината не е твоя, Тай, тя просто беше жестока.

— Най-добре да вървим — каза Кит на магьосника, скрит под робата и качулката.

Той кимна.

— Елате с мен — каза и се шмугна в шатрата си. Останалите го последваха.

Вътрешността на шатрата се оказа забележително чиста и семпла, с дървен под, простичко легло и няколко полици, пълни с книги, карти, шишенца с прахчета, разноцветни свещи и бурканчета, пълни със смущаващо оцветени течности. Тай изпусна дъха си и се облегна на една от подпорите. Облекчението върху лицето му беше видимо, докато се наслаждаваше на сравнителното спокойствие и тишина. На Кит му се искаше да отиде при него и да го попита дали е добре след какофонията на Пазара, ала Ливи вече беше там, приглаждайки назад мократа от пот коса, паднала над челото на брат й. Тай кимна и й каза нещо, което Кит не можа да чуе.

— Заповядайте — подкани ги магьосникът. — Седнете с мен.

И той махна към малката масичка в средата на помещението, заобиколена от столове. Ловците на сенки се настаниха, а магьосникът с качулката седна срещу тях. На проблясващата светлина в палатката Кит зърна ръба на маска под качулката, скриваща лицето му.

— Може да ме наричате Шейд. Това не е фамилията ми, но ще свърши работа.

— Защо излъгахте заради нас? — попита Ливи. — Там отвън. Нямате никакво споразумение с Барнабас Хейл.

— О, имам и то няколко — отвърна Шейд. — Не във връзка с вас, ако трябва да съм откровен, но го познавам. И смятам за доста любопитен факта, че и вие го познавате. Не са много ловците на сенки, които дори са чували името му.

— Аз не съм ловец на сенки — заяви Кит.

— О, да! Ти си новият Херондейл, ако трябва да сме съвсем точни.

Гласът на Ливи беше рязък.

— Откъде знаете това? Веднага ни кажете.

— Заради лицето ти — каза Шейд на Кит. — Твоето красиво лице. Не си първият Херондейл, когото срещам, нито дори първият с тези очи, като концентриран сумрак. Не знам защо имаш само един Знак, но определено мога да се досетя. — Той сплете пръсти под брадичката си. На Кит му се стори, че зърна късче зелена кожа на китката, точно под ръба на ръкавицата. — Трябва да отбележа обаче, че никога не съм очаквал един ден да имам удоволствието да се запозная с Изгубения Херондейл.

— Е, за мен едва ли може да се нарече удоволствие — отбеляза Кит. — Може би ако си пуснем някой филм.

Ливи се приведе напред.

— Извинявам се. Става такъв, когато се чувства неудобно. Саркастичен.

— Кой да предположи, че и това се предава по наследство. — Шейд протегна облечената си в ръкавица ръка. — А сега ми покажете какво носите. Надявам се, че поне това не беше лъжа.

Тай бръкна в джоба си и извади кристала алития. На светлината на свещите той хвърляше още по-силни отблясъци.