Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Тай вдигна очи. Не плачеше, ала сивият цвят на очите му беше потъмнял като въглен. Изглеждаше зашеметен.

— Тя ще се оправи ли? — попита.

— Ще се оправи. — Гласът на Магнус беше твърд. Кит посегна да помогне на Тиберий да вдигне Ливи и този път Тай му позволи. Докато се изправят, Магнус вече бе започнал да отваря Портал, вихрушка от сини, зелени и розови цветове, издигнала се насред сенките на сергиите и шатрите на Пазара.

Изведнъж Тай се обърна към Кит.

— Можеш ли да я вземеш? — попита той. — Да отнесеш Ливи?

Кит кимна слисано. Това, че Тай го бе помолил да носи близначката му, бе израз на доверие, който го шокира. Той взе Ливи в прегръдките си, вдъхвайки миризмата на кръв и магия.

— Хайде! — повика ги Магнус. Порталът зееше широко отворен. Кит зърна очертанията на Лондонския институт от другата страна.

Тай не се обърна. Беше си сложил слушалките и тичаше по празната алея на Пазара. Раменете му бяха превити, сякаш върху него от всички страни се сипеха удари, ала ръцете му не потрепваха, когато стигна до последната сергия, онази с пленените феи. Грабна клетките и се залови да ги отваря една по една. Пикситата и никситата в тях се изсипаха навън, скимтейки от радост, че са свободни.

— Ей, ти! Престани! — кресна собственикът, втурвайки се към него, за да предотврати още по-голяма разруха. Ала беше твърде късно — Тай запрати последната клетка насреща му и тя се отвори, освобождавайки един освирепял гоблин, който впи зъби в рамото на доскорошния си тъмничар.

— Тай! — извика Кит и Тай се втурна обратно към отворения Портал. Сигурен, че Тай е зад него, Кит прекрачи, стиснал здраво Ливи, и остави вихрушката да го повлече.

Анабел се приближи безмълвно към него, напуканите й обувки не вдигаха никакъв шум върху камъните. Джулиън не бе в състояние да помръдне. Стоеше закован на мястото си от изумление.

Знаеше, че тя е жива. С очите си я беше видял да убива Малкълм. И все пак, никога не си я бе представял толкова осезаема. Така реална. Приличаше на някой, когото би могъл да срещнеш навсякъде: в киното, в Института, на плажа.

Зачуди се откъде ли беше взела дрехите си. Наметалото й не приличаше на нещо, което би могъл да намериш да се суши на простора, а се съмняваше, че тя разполага с каквито и да било пари.

Високите скали хвърляха дълги сенки, когато тя се приближи, отмятайки качулката си.

— Как откри това място? — попита го. — Тази къща?

Джулиън вдигна ръце и тя спря, само на няколко крачки от него. Уловени от нощния вятър, няколко кичура от косата й сякаш танцуваха.

— Пискитата ми казаха къде си. Някога те дружаха с Малкълм и все още хранят топли чувства към мен.

Сериозно ли говореше? Джулиън не беше сигурен.

— Не бива да си тук. Не бива да ме търсиш.

— Не искам да те нараня или да ти сторя зло — увери я Джулиън и се зачуди: ако дойдеше малко по-близо, дали щеше да успее да я сграбчи? Въпреки че от мисълта да използва физическа сила, за да се сдобие с Черната книга, му се повдигаше. Осъзна, че не си беше представял как ще й я отнеме. Твърде погълнат бе от въпроса как да открият Анабел. — Но те видях да убиваш Малкълм.

— Спомням си това място преди двеста години — рече тя, сякаш Джулиън не бе проговорил. Акцентът й беше британски, ала в него имаше нещо странно, звук, който Джулиън не бе чувал преди. — Изглеждаше съвсем същата, макар че наоколо имаше по-малко къщи и повече кораби в пристанището. — Обърна се, за да погледне към къщурката. — Малкълм сам я построи. Със собствената си магия.

— Защо не влезе вътре? — попита Джулиън. — Защо остана да ме чакаш тук навън?

— Забранено ми е — отвърна тя. — Ръцете ми са изцапани с кръвта на Малкълм. Не мога да прекрача прага на дома му. — Тя се обърна към Джулиън. — Как е възможно да си ме видял да го убивам?

Луната се бе показала и обливаше нощта с лъчите си, обгръщайки назъбените очертания на облаците в светлина.

— Видях как Малкълм те съживи. В кристала на кралицата на феите. Тя искаше да го видя.

— Но защо кралицата би искала нещо подобно? — Анабел отвори леко устни, осъзнала изведнъж истината. — А. За да те накара да тръгнеш след мен. За да те накара да поискаш Черната книга и цялото й могъщество.

Тя пъхна ръка под наметката си и извади книгата. Наистина беше черна, наситено черно, което сякаш всмукваше сенките в себе си. Беше пристегната с кожена лента. Думите, отпечатани върху корицата, отдавна бяха избелели.

— Не си спомням как умрях — меко каза Анабел, докато Джулиън се взираше в книгата в ръцете й. — Нито как се случи, нито времето, което прекарах след това под земята, нито когато Малкълм научи за смъртта ми и наруши покоя на костите ми. Едва по-късно научих, че прекарал години, мъчейки се да ме съживи, но никоя от магиите му не подействала. Аз не се събуждах, а тялото ми продължаваше да гние. — Тя завъртя книгата в ръцете си. — Тъмният крал му казал, че ключът се крие в Черната книга. Тъмният крал му дал стихчето и заклинанието. И именно Тъмният крал му казал кога Себастиан ще нападне Института… кога Институтът ще бъде празен. Единственото, което поискал в замяна, било Малкълм да работи над магии, които да обезсилят нефилимите.