Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Вратата му беше открехната и изпод нея се процеждаше светлина. Завари го буден, легнал в леглото си. Виждаше дълбокия отпечатък на обвързващата магия, обвил се около лявата му китка като гривна.

— Кристина? — Той се надигна в леглото. — Добре ли си?

— Не съм аз тази, която е пострадала. Алек и Магнус ми казаха за Ливи.

Марк сви крака, правейки й място да седне до него. Болката отслабна толкова рязко, че за миг й се зави свят.

Той й разказа какво бяха направили Кит, Ливи и Тай. За кристала, който бяха намерили в Блекторн Хол, за посещението им на Пазара на сенките и как Ливи бе пострадала.

— И сега си мисля — довърши, — че ако Джулиън беше тук, ако не ме беше оставил да отговарям за тях, нищо от това нямаше да се случи.

— Джулиън е този, който каза, че могат да отидат в Блекторн Хол. А и повечето от нас на петнайсет години вече ходехме на мисии. Не си виновен ти, че те не са ти се подчинили.

— Не им казах да не ходят на Пазара на сенките. — Марк потрепери леко. Наметна се с одеялото, придобивайки вид на тъжен Арлекин.

— Не им каза и да не се намушкват един друг с ножове, защото те много добре го знаят — изтъкна Кристина язвително. — Пазарът е забранен. Макар че… Не бъди прекалено строг с Кит. Пазарът на сенките е светът, който той познава.

— Не знам как да се грижа за тях — рече Марк. — Как да им кажа да се подчиняват на правилата, когато никой от нас не го прави? Отидохме в царството на феите, което е далеч по-сериозно нарушение на правилата, отколкото посещение на Пазара на сенките.

— Може би всички трябва да се опитате да отговаряте един за друг.

Марк се усмихна.

— Толкова си мъдра.

— Кийрън добре ли е? — попита Кристина.

— Мисля, че още е буден. Разхожда се из Института посред нощ. Не е спал добре, откакто дойдохме тук… твърде много студено желязо, вероятно. Твърде много град.

Яката на тениската му беше оръфана и развлечена и Кристина виждаше къде започват белезите на гърба му, следите от стари рани, спомени за ножове. Одеялото бе започнало да се смъква от рамото му и Кристина посегна несъзнателно да го вдигне.

Ръката й докосна шията на Марк, голата кожа там, където гърлото му срещаше плата на тениската. Кожата му беше гореща. Той се приведе към нея и тя усети дъха на борове.

Лицето му беше толкова близо, че можеше да види променящите се багри на ирисите му. Повдигането и спускането на гърдите й като че ли я приближи към него.

— Ще останеш ли да спиш тук тази вечер? — помоли той дрезгаво. — Ще боли по-малко. И за двама ни.

Нечовешките му очи проблеснаха за миг и Кристина си спомни думите на Ема, как понякога, когато го погледнела, виждала необуздаността и свободата, и безкрайните пътища на небето.

— Не мога — прошепна тя.

— Кристина… — Той се надигна на колене. Облаците навън приглушаваха светлината на луната и звездите, ала Кристина го виждаше въпреки това, разрошената му светла коса, очите му — приковани в нея.

Беше твърде близо, твърде осезаем. Знаеше, че ако я докосне, тя ще рухне. Дори не бе сигурна какво означава това, знаеше единствено, че мисълта за подобен пълен разпад я плаши… и че когато погледнеше към Марк, виждаше и Кийрън, като сянка, която винаги беше до него.

Тя се плъзна от леглото.

— Съжалявам, Марк — каза и излезе от стаята толкова бързо, че почти тичаше.

— Анабел изглежда толкова тъжна — каза Ема. — Толкова тъжна.

Лежаха един до друг на леглото в къщурката. То беше много по-удобно от леглата в Института, в което имаше известна доза ирония, като се имаше предвид, че това бе къщата на Малкълм. Джулиън предполагаше, че дори убийците имат нужда от обикновени дюшеци и в действителност не спят върху платформи, направени от черепи.

— Искаше да се откажа от Черната книга — обясни Джулиън. И двамата лежаха по гръб, Ема — облечена в пижамата, която беше купила в градчето, а Джулиън — по анцуг и стара тениска. Леглото не беше много широко и раменете и стъпалата им се докосваха. Не че Джулиън би се отместил, дори да можеше. — Каза, че тя носела само злини.

— Но ти не смяташ, че трябва да се откажем.

— Не мисля, че имаме избор. Пък и Книгата вероятно ще е на по-сигурно място в Светлия двор, отколкото където и да било в нашия свят. — Той въздъхна. — Каза също така, че е говорила с пискитата по тези места. Ще трябва да пратим съобщение на другите, да видим дали знаят начини за залавяне на пискита. Да хванем някое от тях и да открием какво знаят.

— Добре. — Гласът на Ема затихваше, очите й се затваряха. Джулиън почувства същото изтощение да залива и него. Денят беше невероятно дълъг. — Можеш да им пуснеш съобщение от моя телефон.