Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Никой няма да се съгласи на нещо такова. Клейвът…

— На всички, освен на най-тесногръдите фанатици, им е дошло до гуша от Студения мир — заяви Даяна. — А не мисля, че който и да било от нас иска да види как те спечелват още влияние.

Джия въздъхна.

— Имаш предвид семейство Диърборн. И Кохортата.

— Прекарах доста време със Зара Диърборн и центурионските й приятели в Института — каза Даяна. — Убежденията й никак не са приятни.

Джия стана и се обърна към прозореца.

— Двамата с баща й искат да върнат Клейва към една отминала златна епоха. Времена, които никога не са съществували, времена, когато долноземците знаели къде им е мястото, а нефилимите властвали в хармония. В действителност, онова минало е било време на насилие, време, когато долноземците страдали, а нефилимите, притежаващи състрадание и емпатия, били изтезавани и наказвани заедно с тях.

— Колко души наброяват? — попита Даяна. — Кохортата?

— Бащата на Зара, Хорас Диърборн, е неофициалният лидер. Жена му е мъртва и той възпита дъщеря си да тръгне по неговите стъпки. Ако успее да оглави Лосанджелиския институт, тя ще управлява заедно с него. Има и други семейства — Ларкспиър, Бриджсток и Кроскил — те са разпръснати по света.

— И целта им е да продължат да ограничават правата на долноземците. Да ги регистрират, да им дадат номера…

— Да обезсилят браковете им с нефилими.

Даяна сви рамене.

— Всичко това са парченца от по-голяма картина, нали? Първо слагаш номера на хората, после ограничаваш правата им и разваляш браковете им. След това…

— Не — отсече Джия решително. — Не можем да допуснем това да се случи. Ала ти не разбираш… опитват се да изкарат Зара най-великия ловец на сенки на своето поколение. Новия Джейс Херондейл. Откакто уби Малкълм…

Даяна скочи от стола си.

— Тази… тази лъжкиня не е убила Малкълм.

— Знаем, че Ема не е успяла — рече Джия. — Той се върна.

— Знам точно как умря Малкълм — заяви Даяна. — Той възкреси Анабел Блекторн и тя го уби.

— Какво? — Джия беше шокирана.

— Това е самата истината, консул Пенхалоу.

— Даяна. Ще трябва да докажеш, че онова, което твърдиш, е вярно. Изпитание с Меча на смъртните…

Най-големият страх на Даяна.

— Не — заяви тя. Няма да разкрия само своите тайни. Ще издам тайните на Джулиън. На Ема. Те всички ще бъдат унищожени.

— Не може да не си даваш сметка как изглежда всичко това — настоя Джия. — Сякаш търсиш начин да задържиш Лосанджелиския институт под свой контрол, като компрометираш семейство Диърборн.

— Те сами го правят. — Даяна впи поглед в Джия. — Познаваш Зара. Наистина ли вярваш, че е убила Малкълм?

— Не — рече Джия след кратка пауза. — Не го вярвам. — Тя отиде до шкаф, украсен с изящна дърворезба и отвори едно от чекмеджетата. — Нуждая се от време, за да помисля върху това, Даяна. А междувременно… — Тя извади дебела кремава папка. — Това е докладът на Зара Диърборн за смъртта на Малкълм Фейд и нападението над Лосанджелиския институт. Навярно ще успееш да откриеш някои несъвпадения, които да опровергаят разказа й.

— Благодаря ти. — Даяна пое папката. — А заседанието на Съвета? Има ли шанс Кийрън да говори пред тях?

— Ще го обсъдя с инквизитора. — В този миг Джия изглеждаше още по-стара от преди. — Върви си у дома, Даяна. Ще те повикам утре.

— Трябваше да вземем и Дру — подхвърли Ливи, застанала до портата на имението Блекторн Хол.

Оказало се бе, че Блекторн Хол се намира в едно предградие на Лондон, недалеч от Темза. Мястото наоколо бе пълно с обикновени тухлени къщи, автобусни спирки, облепени с филмови афиши и деца, каращи колелета. След като бяха прекарали дни като затворници в Института, дори непознатостта на Лондон се струваше на Кит като събуждане след дълъг сън.

Блекторн Хол беше скрит с магия, което означаваше, че мунданите не могат да го видят. Когато го погледна за първи път, на Кит му се стори, че вижда двойно: зърна приятен, но скучен на вид частен парк, наложен върху внушителна къща с високи стени и порти, камъните й — почернели от години на дъжд и занемара.

Той присви очи и паркът изчезна, оставяйки единствено къщата. Тя се издигаше високо над тях и Кит си помисли, че мъничко прилича на древногръцки храм, с колоните си, поддържащи сводест портик пред масивна двукрила врата, изработена от същия метал като оградата, която обикаляше цялото имение, висока и увенчана с остър връх. Единственият вход бе портата, която Тай без проблем бе отворил с една от своите руни.