Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не мога да повярвам, че баща ни може да е идвал тук като малък. — Ливи ги поведе по коридора, а тялото й хвърляше издължена сянка. Дълга коса, дълги крака, блещукаща магическа светлина в ръката й.

— Не е ли живял тук? — попита Кит.

Ливи поклати глава.

— Израснал е в Корнуол, не в Лондон. Но е учил в Идрис.

Идрис. Кит беше прочел доста за Идрис в библиотеката на Лондонския институт. Прочутата родина на ловците на сенки, земя на зелени гори и високи планини, леденостудени езера и град на стъклени кули. Трябваше да признае, че онази част от него, която обожаваше фентъзи филмите и „Властелинът на пръстените", копнееше да го види.

Част от него, на която той заповядваше да си мълчи. Идрис принадлежеше на света на нефилимите, а той все още не беше решил дали иска да бъде такъв. Всъщност беше доста — почти напълно — сигурен, че не иска.

— Библиотеката — заяви Тай и Кит си помисли, че Тай никога не използваше пет думи, когато една беше достатъчна. Беше застанал пред вратата на шестоъгълна стая, стените край него бяха покрити с картини на кораби. Някои бяха наклонени под странни ъгли, сякаш бяха подмятани от вълните.

Стените на библиотеката бяха боядисани в тъмносиньо, единственото произведение на изкуството в стаята бяха главата и раменете на някакъв мъж, изработени от мрамор и поставени върху каменна колона. Имаше масивно писалище с многобройни чекмеджета, които се оказаха разочароващо празни. Издирванията им зад етажерките и под килима също не се увенчаха с друго, освен с валма прах…

— Може би трябва да опитаме в някоя друга стая — предложи Кит, показвайки се изпод една писалищна маса, с прах в русата коса.

Тай поклати глава; изглеждаше обзет от безсилно раздразнение.

— Тук има нещо. Усещам го.

Кит не беше сигурен дали Шерлок Холмс действаше въз основа на това, че „усеща" нещо, но си замълча. Докато се изправяше, вниманието му беше привлечено от лист хартия, стърчащ от малко писалище. Дръпна го и листът изскочи.

Беше стара хартия, изтъркана почти до прозрачност. Кит примига. Върху нея беше написано неговото име… не малкото му име, а фамилията, Херондейл , отново и отново, преплетено с друго име, така че думите оформяха сложна плетеница.

Другата дума беше Блекторн.

Дълбок смут премина през тялото му. Той побърза да натъпче листа в джоба на дънките си, в същия миг, в който Тай каза:

— Мръдни се, Кит. Искам да разгледам този бюст отблизо.

За Кит бюст означаваше само едно, но тъй като единствените гърди в стаята принадлежаха на сестрата на Тай, той побърза да се отдръпне. Тай се приближи до малката статуя върху мраморния постамент. Беше си свалил качулката и косата му беше щръкнала около главата, мека като пуха на черен лебед.

Пръстите му докоснаха малката табелка под статуята.

— „Трудното не е да умреш за приятел, а да откриеш приятел, за когото си струва да умреш."

— Омир — каза Ливи. Каквото и образование да получаваха ловците на сенки, Кит трябваше да признае, че бе наистина задълбочено.

— Очевидно. — Тай извади камата от колана си и я заби в окото на статуята.

Ливи изписка.

— Тай, какво…?

Брат й издърпа острието и го заби в другото око. Този път, със силно изпукване, от дупката в гипса изпадна нещо кръгло и проблясващо. Тай го улови с лявата си ръка.

Усмихна се широко и усмивката промени цялото му лице. От Тай, когато беше неподвижен и безизразен, се излъчваше интензивност, която запленяваше Кит; когато се усмихнеше обаче, бе нещо невероятно.

— Какво откри? — Ливи се стрелна през стаята и те се скупчиха около Тиберий, който беше стиснал в шепата си многостенен кристал с размерите на детски юмрук. — И откъде разбра, че е там?

— Когато спомена Омир — отвърна Тай, — си спомних, че е бил сляп. Почти винаги го изобразяват със затворени очи или с превръзка около тях. Ала очите на тази статуя бяха отворени. Когато се вгледах по-внимателно, забелязах, че бюстът е мраморен, но очите са от гипс. След това беше…

— Елементарно? — подсказа Кит.

— Знаеш ли, в книгите Холмс нито веднъж не казва „Елементарно, драги ми Уотсън" — рече Тай.

— Кълна се, че съм го чувал във филмите — отвърна Кит. — Или по телевизията.

— Кой би искал филми и телевизия, когато съществуват книги? — заяви Тай с презрение.

— Какво ще кажете да се съсредоточим върху важните неща? — намеси се Ливи, а опашката й се люшна подразнено. — Какво откри, Тай?

— Кристал алития. — Той го вдигна, така че кристалът улови светлината от руническия камък на сестра му. — Виж.